Британският танков корпус преминава границата рано сутринта на 18 ноември и завива надясно към намиращия се на 150 км Тобрук. Настъплението се поддържа от „въздушен чадър“, обаче тази защита срещу възможността то да бъде открито и пресечено не е наложителна, тъй като поради жестоката буря през нощта летищата на противника са се превърнали в блата и неговите самолети не могат да излетят. По същата причина не е от съществено значение, че настъплението не се развива бързо. Ромел няма представа за „стома-нената буря“, която е на път да се стовари върху него. Вниманието му е съсре-доточено върху подготовката на планираното нападение срещу Тобрук и не-говата ударна сила е преместена там, въпреки че е оставил силна прикриваща част на юг в пустинята, която да попречи на евентуална вражеска намеса. До нощта на 18 ноември британските танкови колони преминават през Триг ел Абд и на следващата сутрин продължават да настъпват на север. При изтласкването на прикриващите сили на Ромел техният фронт от 50 се разширява на 80 км. Скоро идват неблагоприятните последици от това прекалено разширяване.
В центъра двата водещи полка на 7-а танкова бригада достигат и превземат противниковото летище, което се намира върху укрепения склон при Сиди Резег — само на 20 км от отбранителната линия около Тобрук. Останалата част от бригадата и тиловата част на дивизията пристигат едва на следващата сутрин, на 20 ноември, а дотогава Ромел успява бързо да прехвърли част от дивизията „Африка“ с голям брой противотанкови оръдия, за да задържат края на укрепения склон и да блокират пътя на настъплението. В подкрепа на намиращите се там британски части не успяват да пристигнат допълнителни сили, защото другите две танкови бригади се натъкват на неприятности, едната далеч на запад, а другата — далеч на изток, а 1-ва южноафриканска дивизия е отклонена на запад. На западния фланг 22-ра танкова бригада среща италиански танкове и в опита си да ги отблъсне е принудена да нападне укре-пена италианска позиция близо до Бир ел Губи. 22-ра бригада е съставена от териториални доброволчески полкове, които не са се качвали на танкове и отскоро участват в сражения в пустинята. При една твърде самоотвержена атака, извършена в безсмъртния дух на нападението на леката бригада при Балаклава, те са сериозно възпрепятствани от окопаните италиански оръдия и загубват над 40 от своите 160 танка. Останал с впечатлението, че атаката се развива добре, командващият корпуса отклонява южноафриканците да оку-пират Бир ел Губи.
На източния фланг 4-та бронетанкова бригада, която е увлечена в преследване на германски разузнавателен отряд и се проточва в колона от 40 км, внезапно е изненадана от появата на силна германска танкова част близо до тила й. Британската част, разположена в края на ариергарда, понася тежки загуби, преди една от другите части да се върне, за да й помогне да отблъсне противника. Този удар е последица от първото противодействие на Ромел и е нанесен от силна щурмова група, включваща 2 танкови подразделения на 21-ва танкова дивизия, която е изпратена на юг, за да разузнае обстановката. Британската танкова част на този фланг има късмет, че следващата сутрин не й се налага да отблъсква концентриран удар на целия корпус „Африка“. Тази кратка почивка се дължи на заблуждаващото съобщение, полученоот неговия командир Крувел, което го кара да предположи, че най-опасното британско настъпление ще бъде извършено по посока на Капуцо. Затова той прехвърля към Капуцо и двете си танкови дивизии, но намира района празен. Без въздушно разузнаване германците трябва да се прегрупират пипнешком в „мъглата на бойното поле“. Нещата се влошават още повече, тъй като след придвижването на изток 21-ва танкова дивизия остава без гориво и се налага временно да спре. В този ден успява да се върне само 15-а танкова дивизия и следобед тя атакува все още изолираната 4-та танкова бригада при Габр Салех. Така за втори пореден ден тази бригада поема върху себе си германския контраудар и търпи нови тежки загуби. Въпреки че по-висшето британско командване разполага с добра информация за придвижването на противника, то не се възползва своевременно от краткия отдих и появилата се възможност от временното напускане на полесражението от корпуса „Африка“. Не се вземат незабавни мерки за съсредоточаване на разпръснатите на широк фронт танкови бригади. Около обед, когато опасността, заплашваща 4-та танкова бригада става очевидна, 22-ра е изпратена на изток, за да я подсили, вместо да продължи напред, за да се съедини със 7-а при Сиди Резег, както е планирано предварително. Обаче 22-ра трябва да измине дълъг път, за да се прехвърли на другия фланг, и пристига едва през нощта. Тя идва твърде късно, за да помогне в битката.