През това време новозеландската дивизия и съставената от пехотни танкове бригада на 13-и корпус се намира само на 18 км разстояние при Бир Гибни, задъхвайки се от бързане, за да се притече на помощ. Но предложението и да помогне е отхвърлено и тя не взема участие в танковото сражение. В тази битка е изумително до каква степен командването се придържа към идеята за разделяне на британските сили на две главни части. Когато настъпва утрото на 21 ноември, британската танкова бригада при Габр Салех установява, че противникът пред нея е изчезнал. Този път обаче това не е случайно, защото междувременно Ромел е добил ясна представа за разположението на британските войски и е наредил на Крувел да нанесе контраудар с двете танкови дивизии срещу настъпващите британски сили при Сиди Резег. Нори току-що е наредил на своите части да настъпят към Тобрук, а гарнизонът в Тобрук да започне атака с цел да пробие противниковото обкръжение. Настъплението е спряно още преди да започне. В 8,00 часа сутринта двете германски танкови колони са забелязани да се приближават от юг и от изток. Две от трите британски танкови подразделения при Сиди Резег са отклонени бързо за да ги посрещнат. Така остава само един (6-и танков) полк да води настъплението към Тобрук и той скоро е разбит от заелите добри позиции противотанкови оръдия на противника, които успяват да съсредоточат цялата си огнева мощ върху една-единствена част. Междувременно другите 2 танкови подразделения са нападнати с цялата мощ на корпус „Африка“. Едното от тях, 7-и хусарски полк, е разгромен и почти напълно унищожен от 21-ва танкова дивизия. Другото, 2-ри кралски танков полк, атакува 15-а танкова дивизия така дръзко и успешно благодарение на по-доброто си умение да стреля от движение, че противникът е принуден да отстъпи.
Германците нападат отново следобед и умело прилагат своята нова тактика, като изнасят противотанковите си оръдия пред танковете, заобикаляйки противниковите флангове. Така те нанасят такива тежки загуби на британците, че бързо стопяващите се останки от 7-а танкова бригада са спасени от пълно унищожение само благодарение на дългоочакваното и закъсняло пристигане на 22-ра танкова бригада от Габр Салех, а 4-та се появява едва на следващия ден. Що се отнася до атаката за пробив от Тобрук, тя успява да се вклини на 6 км навътре в германско-италианското обкръжение. Но поради загубите, които търпи 30-и корпус, участващите в нея части са принудени да спрат и така остават на неудобни позиции върху дълга и тясна ивица.
На разсъмване на петия ден корпус „Африка“ отново изчезва, този път само за да попълни запасите си от гориво и муниции. Дори това кратко затишие не е по вкуса на Ромел и около обед той пристига в щаба на 21-ва танкова дивизия, който се намира близо до полесражението, и нарежда да се извършат обходна маневра и нова атака. Като се отправя на запад по долината северно от Сиди Резег, един танков полк се обръща рязко и атакува западния фланг на намиращите се там британски позиции. Изкачвайки се бързо по склона, той превзема летището и преодолява съпротивата на част от британския спома-гателен отряд, преди останалите 2 британски танкови бригади да могат да се намесят. Закъснелите контраатаки не са съгласувани и с настъпването на мрака завършват с пълно объркване. Но това не е краят на този лош ден, защото 15-а танкова дивизия, която се завръща в района на сраженията при здрачаване, след като си е взела един ден „почивка“, атакува щаба и резервните сили на 4-та танкова бригада — 8-и хусарски полк. Поради изненадата по-голямата част от личния състав, танковете и радиовръзките са пленени от противника. Коман-дирът на бригадата се намира по това време в Сиди Резег, за да ръководи контраатаката там, и така се спасява от плен. Сутринта на 23 ноември той установява, че е останал с една осакатена и разпръсната бригада, без да може да ръководи и да събере останалите си сили. Това окончателно парализира действията му.
Същата сутрин като закъсняла компенсация същата съдба сполетява и щаба на корпус „Африка“. Това става благодарение на факта, че Кънингъм най-после издава заповед 13-и корпус да започне, макар и ограничено, насъпление. Новозеландците превземат Капуцо на 22 ноември и на 6-а бригада е наредено да продължи да настъпва към Сиди Резег. Скоро след разсъмване на 23 ноември тя завзема щаба на корпус „Африка“. Крувел се спасява от пленсамо защото току-що е заминал, за да ръководи следващата фаза на битката. Проблемът от загубата на оперативния щаб и радиовръзките става обаче твърде сериозен през следващите дни, но британците все още не са в състояние да осъзнаят това, тъй като вниманието им е съсредоточено върху собствените им беди и растящи загуби.