23 ноември е неделя. В Англия е известен като Неделята преди Коледните пости, а в Германия — като Тотензонтаг (Неделята на мъртвите). С оглед на случилото се в пустинята в този ден не е чудно, че германците наричат със същото име последвалото сражение.
През нощта британските сили при Сиди Резег се оттеглят малко по на юг, за да изчакат подкрепления от пристигналата 1-ва южноафриканска дивизия. Но срещата между двете части така и не се осъществява, защото появата на двете танкови дивизии в утринната мъгла заварва британците и южноафриканците неподготвени и ги разделя. Германските танкове преминават през транспортния им лагер и предизвикват хаос. Последиците са могли да бъдат и по-тежки, ако Крувел, който няма пълна представа за ситуацията и иска да се свърже с италианската дивизия „Ариете“, преди да нанесе решителен удар, не дава сигнал на танковите дивизии да се оттеглят. Обаче италианците напредват твърде предпазливо и Крувел предприема едва следобед атаката си от юг срещу главните напредващи сили на Нори — намиращите се в изолация 5-а южноафриканска бригада и 22-ра танкова бригада. В този интервал някои от по-малките подразделения успяват да се измъкнат от капана. В промеждутъка преди нанасянето на удара британците успяват да организират добра защита. С концентрираната атака, която предприема, Крувел все пак успява да превземе позициите на защитниците и 3000 души падат в плен или са убити. Корпус „Африка“ губи 70 от своите 160 танка.
Танковите загуби в тази фронтална атака срещу защитена позиция до голяма степен заличават материалните придобивки, извоювани благодарение на умелото маневриране през предишните дни. Последиците от този тактически успех са още по-тежки в стратегическо отношение за германците от всичко останало в хода на операция „Кръстоносец“. Въпреки че 30-и корпус търпи много по-големи загуби и е останал само със 70 годни за действие от общо 500-те танка, с които започва операцията, британците разполагат с голям резерв който да възстановят танковата си мощ, докато Ромел е без резерви.
На 24 ноември сражението търпи друг драматичен развой, защото Ромел се опитва с всичките си мобилни сили да доразвие успеха си чрез дълбоко проникване през границата в района, в който се намира ариергардът на 8-а армия. Без да чака британците да се прегрупират, той настъпва с 21-ва танкова дивизия веднага след като тя е готова да се придвижи, и лично поема ко-мандването, като нарежда на 15-а да го последва и получава обещание отиталианския мобилен корпус (танкова дивизия „Ариете“ и мотострелкова дивизия „Триест“), че ще подкрепи германските дивизии, за да затворят обръча около британските войски.
Първоначалното му намерение, както личи от доклада, който той изпраща същата нощ в Берлин и Рим, е да се възползва от разпръсването на британските сили и да облекчи положението на германско-италианските грнизони по границата. През нощта тази цел е разширена според показания на офицери от главния му щаб. Те се съдържат във военния дневник на щаба и в тях пише следното: „Командващият реши да преследва противника с бронетаковите си дивизии, за да възстанови положението на фронта при Солум, като съще-временно напредне срещу ариергардните комуникации на британците в района на Сиди Омар… Това означава, че те скоро ще бъдат принудени да прекратят борбата“.
Ромел се опитва да провали намеренията на противниковия командващ и да нанесе удар в тила на вражеските сили и тяхното снабдяване. В момента тази атака е много по-обещаваща, отколкото самият Ромел си представя. Предишния ден, след катастрофалния резултат от танковата битка, Кънингъм решава да отстъпи през границата, но е спрян от Окинлек, който пристига със самолет от Кайро и настоява за продължаване на съпротивата. Настъплението на Ромел към границата обаче предизвиква хаос сред тези, които са изправени на пътя му, и, естествено, е повод за още по-голяма тревога в щаба на 8-а армия.
В 4 часа следобед Ромел достига границата при Бир Шеферзен, след като е изминал 100 км в 5-часов поход през пустинята. С пристигането си той веднага изпраща бойна група през границата на североизток към прохода Халфая, за да установи контрол върху пътя на 8-а армия за отстъпление и снабдяване, като продължава да заплашва тила й. След като известно време лично води настъплението на бойната група, Ромел се връща обратно, но е принуден да спре в пустинята заради повреда на двигателя на колата му. За негов късмет Крувел преминава оттам със собствената си командирска кола и го взема. Обаче пада нощта и те не могат да намерят пролука в телените заграждения по границата. Така двамата командващи заедно с техните началник-щабове прекарват нощта между английските и индийските войски, като разчитат за спасението си само на естествения инстинкт на своите ординарци, които убеждават генералите си да поспят. Тъй като колата на Крувел е английска, взета като трофей, те успяват да се измъкнат незабелязано на разсъмване и да се върнат в щаба на 21-ва танкова дивизия.