Независимо от всичко, капитанът разказа историята.
— Президентът Хувър държеше сам да поставя стръвта на въдицата си, Атлантическия и Тихоокенския флот не бяха закотвени край брега, небето не беше почерняло от самолети, а агентите на тайните служби не изпомачкаха цветята на съседите.
— Сър — прекъсна го Бойл търпеливо, — вашият син Робърт беше задържан при опит да се качи на яхтата на бащата на президента, „Марлин“.
— По времето на президента Кулидж в това пристанище нямаше такива корита, които да изпускат петролни продукти, да бълват отровен дим, да убиват рибата и да правят плажовете черни.
— Капитан Румфорд, сър, чухте ли какво ви казах преди малко?
— Разбира се, че чух — отговори капитанът. — Каза, че член на яхт клуба на Хаянис Порт е бил заловен да се докосва до яхтата на друг член на клуба. Това може да стори ужасно престъпление на сухоземен плъх като теб, но в същото време то е стара морска традиция. Ако един плувец се умори, може да се улови за плавателен съд, който не е негов, за да си почине, без да се страхува, че по него ще стреля бреговата охрана, или че някой тайен агент ще смачка пръстите на ръцете му. Предпочитам да ги наричам „Дворцови дракони на Кенеди“.
— Сър, не е имало никаква стрелба и никакво мачкане на пръсти — каза Бойл. — Освен това синът ви не е проявил признаци на умора. Вашият Робърт се е покатерил по котвената верига на „Марлин“ като шимпанзе. Напомням ви, както се опитах да напомня и на него, че всеки, който се движи с такава скорост и целеустременост, неканен или без предупреждение в близост до президента, трябва да бъде спрян на всяка цена… ако се наложи насилствено.
— Кенеди ли даде нареждането да бъде спрян плувецът? — пожела да се осведоми капитанът.
— На борда нямаше представител на семейство Кенеди, сър.
— Значи коритото е било празно?
— На борда бяха Адли Стивънсън, Уолтър Ройтер и един от нашите хора, сър. Били са в каютата, когато са чули стъпките на Робърт по палубата.
— Стивънсън и Ройтер? — възкликна Румфорд. — За последен път пускам сина си да плува без нож между зъбите. Надявам се, докато са го пребивали до смърт с гумените палки, се е опитвал до последния момент да потопи коритото?
— Много смешно, сър — каза Бойл. В гласа му се прокрадна студенина.
— А сигурен ли си, че е моят Робърт?
— Кой друг освен него, би закачил значка на Голдуотър на банските си?
— Имате нещо против политическите му възгледи, така ли?
— Споменах го като средство за разпознаване. Политическите възгледи на сина ви не засягат тайните служби. За ваше сведение, в продължение на седем години съм охранявал живота на републиканец и три — на демократ.
— За твое сведение, Бойл — отвърна капитанът, — Дейвид Айзенхауър не беше републиканец.
— Все едно, важното е че съм го охранявал. Може да е бил всякакъв. Който и да е следващият президент, ще охранявам и него. Освен това предпазвам хората като сина ви от последствията, който могат да настъпят, ако си позволяват прекалено фамилиарничене в присъствието на президента. — Сега гласът на Бойл наистина стана леден. Стържеше като ножовка по ламарина. — Сега ви казвам съвсем официално и без никаква шега, че е крайно време синът ви да престане да използва лодките на семейство Кенеди за любовни гнезда.
Това впечатли капитана и го разтревожи.
— Любовни гнезда? — попита той.
— Синът ви Робърт се среща с едно момиче на различни яхти по цялото пристанище — обясни Бойл. — Днес беше решил да се срещне с нея на борда на „Марлин“. Смятал е, че там няма да завари никого. Адли Стивънсън и Уолтър Ройтер са го изненадали.
Капитанът остана мълчалив в продължение на няколко секунди и после каза:
— Бойл, намеците ти са ми противни. Ако чуя, че си намеквал подобно нещо пред някой друг, по-добре припиши пистолета и кобура на жена си, защото ще те осъдя да ми дадеш всичко, което имаш. Синът ми Робърт никога не е ходил с момиче, което да се срамува да представи на родителите си и никога няма да тръгне с такова.
— Ще се запознаете съвсем скоро — отвърна Бойл. — Робърт ще се прибере с нея всеки момент.
Цялата грубост на капитана изчезна.
— Кажи ми поне как се казва — обади се той смутено и объркано.
— Кенеди, сър — отговори Бойл. — Шийла Кенеди. Току-що пристига от Ирландия, четвърта братовчедка на президента на Съединените щати.
Робърт Тафт Румфорд се появи с момичето веднага след това и обяви, че са сгодени и смятат да се оженят.
Вечерята в дома на Румфорд беше тъжна, красива, щастлива и странна. Присъствахме аз, Робърт и неговото момиче, капитанът и жена му.