— Чао! — тихо промълви тя, сякаш смазана под тежестта на решението, което бе взела за себе си. Той й кимна и си излезе.
Седмица след това имаха последни часове с Морев. Денят бе петък и някой бе пуснал слуха, че на другия ден ще стане годежът на Мария с доцента. Всички тайно наблюдаваха двамата, но те поне засега не удовлетворяваха много любопитството им. В междучасието си говореха и пушеха заедно и само веднъж Морев хвана момичето за ръката с поглед на влюбен пор. Вече свършваше последният час, когато Сашо стана и отиде при доцента. От джоба на поизтърканото си вълнено яке извади няколко зелени банкноти и ги подхвърли на катедрата:
— Ето ви вашите двеста долара! Купете си нов кожух за сватбата и дано сте щастливи с Мария!
Морев като уплашен кон се дръпна назад, но се окопити от изненадата и изблея:
— Значи ти си бил негодникът, който ми разсипа кожуха?
— Да, аз бях! — почти с безразличие отвърна студентът.
— И защо го направи?
— Ей така — за по-весело! Иначе как щяхте да си купите нов кожух?
— Да, прав си! — измърмори доцентът, като преброи и прибра парите. — Аз пък ще ти върна майтапа, като ти пиша двойка на изпита!
Всички следяха напрегнато необичайната ситуация, затова думите на Сашо, макар и тихо казани, се чуха ясно до последните редове:
— Майната ти, смотльо! — след което се обърна и напусна стаята.
— Сашо, чакай! — силно отекна женски глас и студентите, онемели от изненада, проследиха с невярващи очи Мария, която бързо се спусна между банките. На вратата тя спря рязко и се обърна към слисания доцент:
— Можете да пишете двойка и на мен! — и после изчезна.
Една минута тишина в залата виеше като сирена, докато едно от момичетата стана и без да поглежда преподавателя, тръгна към отворената врата. След него се хлопна втора банка, трета и студентите мълчаливо излязоха от залата. Морев стоеше, изцъклил учудено очи и недоумяваше.
По стълбите Мария настигна Сашо и го спря. Хвана го за ушите и усмихната го целуна:
— Идвам с теб! — после отпусна ръце и ги уви с любов около него. Втората им целувка бе дълга и изпълнена с желание и надежда.
Край тях минаваха студенти и преподаватели, разбиращо се усмихваха и продължаваха по своите работи в този ден, който сякаш изведнъж бе станал по-светъл и чист за всички!