— Бира ли! — сви презрително устни бай Спиро и повдигна рамене. — Такова питие аз не държа в моя дом! Намира ми се водка и дори ракия, когато трябва да черпя някой туземен тип, но бира — никога. Jamais, monsseur! Je regrette. Je regrette beaucoup!2
— Нищо — усмихна се Авакум. — Moi je prefere una canette de biere!3 Затова ще прескоча до ресторанта и ще се върна след пет минути с бутилка бира!
— Вие стойте! — надигна се бай Спиро. — Тази работа ще свърша аз.
— Не си прави труд, бай Спиро! — натисна го по рамото Авакум. — И без туй трябва да се обадя по телефона на моите момчета, да не ме чакат тази вечер! При тебе е толкова приятно, бай Спиро, че аз не мисля да си тръгвам скоро оттук.
Той се завърна след петнайсетина минути с две бутилки бира.
— Това червено фолксвагенче в двора твое ли е? — запита той, като наливаше бирата във високата кристална чаша, която бай Спиро галантно му предложи.
— Моя собственост е, защо?
— Чудя се как се побираш в такава черупка! На тебе, бай Спиро, повече ще ти прилича един шевролет например, а най-паче — един лъскав черен форд.
— Защо Форд? — погледна го някак озадачено бай Спиро.
— Според човека и колата! — усмихна му се Авакум.
— Не разбирам за какво намекваш! — каза бай Спиро. — Напоследък малко се събирам с хора и затуй съм загубил доста от досетливостта си!
— Но с някои хора се събираш, все пакт — настоя Авакум.
— Е, с доктора например, разбира се!
— Затова ли искаш да го изтошкаш оттам?
— Какво?
— Затова ли искаш да се махне доктора оттам — за да се срещаш с някои хора по-често?
— Струва ми се, че някои хора са решили да видят сметката на доктора, затуй го посъветвах да се махне оттам.
— С тия хора, дето са решили да му видят сметката, ти често ли се срещаш, бай Спиро?
— Когато бях кръчмар, около мене се въртяха разни хора. Сега там няма кръчма и мен ме няма, но някои хора може да продължават да дохождат, то си е тяхна работа.
Като слушаше тоя диалог между двамата, Анастаси имаше чувството, че изведнъж се е намерил в небрано лозе, толкова му беше неудобно. Думите си бяха думи, а зад тях един ловец се прицелваше в жертвата си, но и жертвата се готвеше да улови ловеца за гушата.
— Ти с никого не се виждаш и с никого не приказваш, така ли?
— Имах едно момче в кръчмата, ячко беше, но страдаше от един лош недостатък, да ме разпитва.
— И какво стана с това момче?
Бай Спиро сви юмрука си и многозначително поклати глава. Беше страшно да се гледа такъв нечовешки юмрук.
В трапезарията стана тихо. Авакум повдигна чашата си.
— За твое здраве, бай Спиро!
— Наздраве, приятелю.
Пак замълчаха. Чуваше се как дъждът тихичко почуква по стъклата на широките прозорци.
— Струва ми се, че пред прозорците са застанали някакви хора, бай Спиро. Би ли погледнал?
Бай Спиро се изправи, дойде до прозореца и залепи лице за стъклото. Навън наистина стояха трима мъже. Бяха облечени в мушами.
— Вдигни ръцете си нагоре и да не си помръднал! — извика Авакум и със скок на добре трениран атлет се намери почти мигновено зад гърба му.
Бай Спиро повдигна ръцете си и още докато ги повдигаше нагоре, огромното му тяло като че ли изведнъж омекна и се смали. Най-напред Авакум извади от вътрешния джоб на сакото му пружинката, която беше взел от Анастаси, после измъкна от специална презрамка под лявата му мишница тежък автоматичен „Валтер“ и шеговито го почука по гърба.
— Надявам се, че не е зареден с позивни радиосигнали и шифрограми! — засмя се той. — Как можа наистина да ти хрумне такава великолепна идея?
В трапезарията влязоха двама мъже, от мушамите им се стичаше вода.
— Ако не бях сглупил да се залепя за прозореца, ти щеше да чуеш едни радиосигнали, ама нейсе! — той махна с ръка.
— Човешко е да се греши! — разпери ръце Авакум. Той постави на масата един бял лист, молив и като ги посочи на бай Спиро, заповяда:
— Сядай и пиши: „Заминавам за няколко дни до София! Подпис: Сп. Драгнев“. Къде имаш кабърчета?
— В чекмеджето на бюрото — отговори глухо бай Спиро.
— Анастаси! — обърна се Авакум към приятеля си. — Бъди добър да закачиш това листче на външната врата. По този начин, любезни, и ти ще вземеш участие в едно народополезно дело!
Преди да го изведат, бай Спиро рече на Авакум:
— Има нещо нередно в тази работа. Да ти кажа ли в какво се състои?
— Кажи — усмихна се Авакум.
— Не е редно гостенин да арестува хазаина си!
— Още по-нередно щеше да бъде, ако хазаинът беше застрелял гостенина си!