Радой Ралин
История с лъв
Няма никакви данни в кой век са основани двата много близки и съседни града Сливен и Ямбол, но е установено, че враждата между тях е започнала още преди самото им възникване.
Тази вражда в историческия поход на времето е приемала различни расови, религиозни и класови форми. Тя е била първопричина и повод на редица съдбоносни събития. И тъй като нямаме за цел да проследяваме хронологически борбите между двата града, ще се спрем само на един епизод от тези епични конфликти, случил се в навечерието на Втората световна война.
През казания период Сливен се е славил като град с цветуща индустрия, като производителен център на изключителни вина, културно средище със собствена гимназия, театър, митрополия, окръжен съд и затвор. Така че ямболци били принудени да се учат, да се развеждат и да излежават присъдите си в Сливен. Като се има предвид хайдушкото историческо минало на града, тогавашните неподражаеми майстори на гювечи и милинки и като се прибави наличието на оня величав природен декор, какъвто представляват „Сините камъни“, безспорно всички признаци за предимство са били на сливенци.
Ямбол по онова време бил цветущ търговски град с една оживена чаршия, която наброявала четиридесет и пет шкембеджийници, три ресторанта, две книжарници, едната с декадентски предпочитания, три кафенета и безброй търговски магазини, които прибирали паричките на цялата грамадна и плодородна околия. Ямболските нотабили, които нямали знатния произход на сливенските първенци, все не можели да се помирят с мисълта, че са хора, смятани за новобогаташовци, без никакви традиции и култура. И те, за да се укрепи малко повече реномето им, решили да основат едно Дружество за икономическо, културно и историческо повдигане на града.
Откъснали по някой лев от кесиите и събрали пари, с които започнали едно разкопаване на града. Току-виж, че се открият старини от тракийско или римско време и техният град изведнъж се превърне в обект на международни проучвания, пристигнат професори от цяла Европа. Тогава в Сливен ще стане масов мор от злоба.
Не щеш ли, като копали земята, натъкнали се на подземка река, чиято вода имала лекичко блудкав вкус. Близнали я хората и решили, че е минерална вода. Ямболският местен вестник излязъл в извънредно издание. Славата на водата се понесла из цялата страна. Даже и сливенският неофициален официоз бил принуден да признае този очебиен факт и пуснал едио антрефиле с възможно най-ситиите букви: „На 30 километра югоизточно от Сливен е открита минерална вода.“ Като го прочели, ямболци започнали да ликуват. Те наистина в случая спечелили една точка в своя полза. Но впоследствие като резултат от дълги геологически и балнеоложки изследвания се установило, че водата никак не била минерална. Тогава сливенският вестник поместил, с възможно най-едрите букви, такова опровержение: „Неодавна нашият вестник допусна една непростима грешка. Писахме, че на 30 километра югоизточно от Сливен била открита минерална вода. Попаднали сме в заблуждение: водата не е минерална!“
Ямболци изоставили решението да прокопават града за издирване на старини — ами ако открият някоя нова подобна минерална вода … Една друга щастлива идея озарила умовете на нотабилите… По това време Ямбол наистина се славел като град с кай-големия и най-подредения парк в страната, който достойно съперничел на столичната Борисова градина. Защо да не се открие един зоологически кът в Ямбол? Още повече че градските първенци били чели по вестниците как всички градски паркове на големите европейски културни центрове имат своя зоологическа градина.
Идеята била начаса прегърната и започнала незабавно да се провежда в изпълнение. Не минал месец, не минали два, когато сливенските културтрегери и общественици получили една луксозна покана, която ги докарала до пълно отчаяние. Върху тази покана с позлатени калиграфски букви било написано, че Ямболското дружество за икономическо, културно и историческо издигане на града има честта (направо злобата!) да ги покани за откриването на новосъздадената — първа в провинцията! — Ямболска зоологическа градина. С вензел — ЯЗГ!
Никак не им се искало на сливенци да присъствуват на собственото си погребение, колкото и тържествено да бъде то, но доброто им възпитание и наследственото им достойнство ги принуднло да образуват една внушителна делегацпя и да посетят ненавистния им Ямбол. Чувствувайки се вече победители, този път ямболци били безкрайно любезни и уредили небивало посрещане на своите съседи. Дали им еднн пищен банкет, гостили ги, поили ги, речи им държалн, после ги повели към градската градипа. Вървели сливенци с изтръпнали сърца, просто очи не могли да вдигнат от земята. Едва когато стигнали до местонахождението на тъй наречения зоокът, преборили се със себе си, намерили сили и все пак погледнали с единия крайчец на дамлясалото си око. И мъката им изведнъж се изпарила. Ето каква гледка се открила пред тях: