Лафкадио Хърн
Историята на Аояги
През годините Буммей1 живял млад самурай на име Томотада на служба при Хатакеяма Йошимуне2, владетел на Ното. Томотада бил родом от Ечидзен, но още като малък го взели на служба в замъка на владетеля на Ното и под личната му опека го обучили във всички бойни изкуства. Когато възмъжал, Томотада се проявил и като добър учен, и като отличен воин и продължил да се радва на благоволението на своя господар и благодетел. Добрият нрав, очарователните обноски и красотата му будели възхитата и обичта и на другарите му по оръжие.
Когато Томотада бил двадесетгодишен, изпратили го с лично послание при Хосокава Масамото3, великия даймьо на Киото, родственик на Хатакеяма Йошимуне. И тъй като му наредили да мине през провинция Ечидзен, младежът помолил за разрешение да се отбие пътьом при овдовялата си майка.
Томотада тръгнал на път в най-студеното време на годината — земята била покрита със сняг и въпреки че конят му бил як, младежът се придвижвал много бавно. Пътят минавал през планинска местност, където селцата били малко и далеч едно от друго. На втория ден, след часове уморителна езда, Томотада открил с тревога, че няма да стигне до мястото, където се надявал да пренощува. А имало защо да се безпокои — връхлетели го изневиделица силна снежна буря и леденостуден вятър, а и конят му изнемогвал. Вече губел и сетна надежда да намери подслон, ала неочаквано съгледал сламения покрив на къщурка, кацнала на близкия, обрасъл с върби склон. Той подкарал с огромни усилия умореното животно натам и похлопал силно на вратата. Отворила старица и при вида на красивия странник възкликнала:
— Заповядайте, влезте, млади господарю!
Томотада слязъл от коня, вързал го под навеса и прекрачил прага на къщурката. Вътре старец и девойка се греели на огън, стъкнат от бамбукови клонки. Те го поканили почтително да се сгрее и го разпитали накъде е тръгнал. Двамата старци се заели да топлят саке и да приготвят вечеря за странника, а девойката се скрила зад един параван. Още с влизането Томотада забелязал с почуда, че е необикновено красива, макар дрехите й да били крайно бедни, а дългата й разпусната коса — чорлава. Той наистина се удивил, че едно тъй красиво създание живее в такава мизерна къщурка накрая на света.
Старецът прекъснал размислите му:
— Почтени господине! До съседното село е далеч, бурята не стихва, вятърът е пронизващ, а и пътят е много лош. Опасно е да продължите тази нощ. Вярно, че колибата ни е недостойна за вас и че не можем да ви предложим удобства, но навярно ще е по-разумно да пренощувате под бедния ни покрив… Ние ще се погрижим добре за коня ви.
Томотада приел смирената покана, като тайно се зарадвал на слуката да остане по-дълго при девойката. Скоро му предложили проста, но обилна вечеря, а момичето излязло иззад паравана, за да му прислужва на трапезата. Сега била облечена в груба, но чиста дреха от домоткано платно, а дългата й разпусната коса била сресана и пригладена. Когато се навела да му напълни чашката, Томотада останал смаян от прелестта й. Девойката му се видяла несравнимо по-прекрасна от която и да било придворна дама. Всеки неин жест бил тъй изискан и грациозен, че това още повече го поразило. А старците започнали да се извиняват заради нея:
— Дъщеря ни Аояги4, господине, израсна сам-сама тук в планините и не познава добрите обноски. Молим да й простите непохватността и невежеството.
Томотада възразил, че за него е щастие да му прислужва такава хубавица. Не можел да свали очи от нея, макар да виждал, че под погледа му страните й руменеят. Той така се прехласнал, че забравил храната и сакето. Майката загрижено казала:
— Любезни господине, надяваме се дълбоко, че ще хапнете поне малко от храната и ще опитате нашето саке, колкото и недостойни да са те за вас, защото навярно сте уморен и съвсем премръзнали от ледения вятър.
За да не обиди старците, Томотада пийнал и хапнал колкото можал. А чарът на девойката все повече го запленявал. Той я заговорил и открил, че и гласът й е нежен като лицето й. „Може и да е отрасла в планините — помислил си той, — но тогава навярно родителите й са били някога хора с висок ранг, защото тя говори и се държи като дама от благородно потекло.“ Неочаквано младежът се обърнал към девойката със стихотворение, за което го вдъхновила насладата в душата му. Стихотворението криело в себе си и въпрос:
2
Хатакеяма Йошимуне (?-1480) — представител на едни от най-влиятелните в средновековна Япония самурайски родове. През 1473 г. е назначен от шогуна Ашикага Йошимаса (1435–1490) за негов пръв министър. — Б.р.