Без нито миг колебание, Аояги отвърнала:
Тогава Томотада разбрал, че тя приема възхищението му, и бил не по-малко очарован от умението й да предаде поетично чувствата си, отколкото от уверенията, които тя вложила в стихотворението си. Вече бил убеден, че не може и да мечтае да срещне или да спечели на този свят по-красива и по-умна от тази обикновена девойка. Вътрешният му глас сякаш крещял настойчиво и го подканял: „Не отминавай щастието, изпратено ти от боговете!“
С една дума, Томотада бил омагьосан, така омагьосан, че без да се двоуми, поискал от старците ръката и а Аояги, като в същото време им открил името, потеклото и ранга си в двора на владетеля на Ното. Двамата старци му се поклонили ниско, надпреварвайки се да изкажат почудата и благодарността си. А след известно колебание бащата отвърнал:
— Милостиви господарю, вие сте човек с високо положение и навярно ще се издигнете още повече. Оказвате ни прекалено голяма чест и ние наистина не знаем как да ви изкажем дълбоката си благодарност. Но дъщеря ни е глупаво селско момиче от просто потекло, неука и без опит и едва ли е достойна за съпруга на благороден самурай. Не смеем и да помислим за това. Ала щом тя ви харесва и вие й прощавате снизходително грубите селски обноски, ние с радост ви я даваме за покорна слугиня. Благоволете да разполагате с нея както пожелаете.
До сутринта бурята стихнала и слънцето се показало от безоблачния изток. Ръкавите на Аояги скривали от очите на нейния възлюбен руменината на изгрева по страните й, но Томотада не можел да се задържа повече в този гостоприемен дом. Ала и не искал да се примири с раздялата. Затова щом се приготвил за път, рекъл на старците:
— Може и да е неблагодарно да искам повече от това, което вече получих, но още веднъж ви моля да ми дадете дъщеря си за жена. Трудно бих се разделил сега с нея, а и тя желае да ме последва, ако й разрешите. Ще я взема така, както си е, и винаги ще ви почитам като родители… А сега ви моля да приемете тази скромна благодарност за любезното ви гостоприемство.
С тези думи Томотада поставил пред двамата кесия със златни рьо. Но след много благодарности и извинения старецът му върнал парите с думите:
— Милостиви господарю, на нас злато не ни трябва, а вие навярно ще имате нужда от него по време на дългото си пътуване в студа. Тук не купуваме нищо, а и да пожелаем, не бихме могли да похарчим толкова пари за себе си… Колкото до дъщеря ни, вече я имате като дар — тя ви принадлежи. Не е нужно да ни молите, за да я отведете със себе си. Тя ни каза, че се надява да ви придружи и да бъде ваша прислужница, докато имате нужда от нея. Безкрайно сме щастливи да чуем, че благоволявате да я приемете, и се надяваме и молим да нямате неприятност и с нея.
Жалко, че не можем да я облечем прилично, нито да й дадем зестра… Освен това сме вече стари и не след дълго все едно щяхме да се разделим с нея. Затова сме искрено щастливи, че желаете да я отведете със себе си.
Напразно Томотада убеждавал старците да приемат някакъв подарък от него, но парите като че ли не ги интересували. Ала той почувствал, че двамата наистина желаят да поверят съдбата на дъщеря си в негови ръце, затова решил да я отведе незабавно.
(На това място в японския оригинал повествованието се прекъсва необяснимо и става твърде непоследователно. По-нататък не се споменава нищо нито за майката на Томотада, нито за родителите на Аояги, нито за владетеля на Ното. Очевидно разказвачът се е отегчил, пренебрегнал е лекомислено подробностите и е побързал да разкаже изумителния край на историята. Не мога да възстановя пропуснатото или да загладя недостатъците в композицията, но ще се осмеля да дам някои обяснения, без които се губи връзката с по-нататъшното развитие на действието… По всичко изглежда, че Томотада завежда прибързано Аояги в Киото и си навлича неприятности, но не става ясно къде живеят двамата след това.)
… По онова време никой самурай нямал право да се жени без съгласието на своя господар, а младежът не се и надявал да го получи, преди да е изпълнил успешно мисията си. Ето защо той имал повод да се бои, че красотата на Аояги ще привлече нечие височайше внимание и че могат да му я отнемат. Затова в Киото се стараел да държи девойката далеч от любопитни погледи. Но веднъж един от свитата на владетеля Хосокава я забелязал, разкрил връзката й с Томотада и докладвал това на великия даймьо. На свой ред владетелят — млад принц и поклонник на женската красота — наредил — да доведат незабавно и без церемонии девойката в двореца.