Робърт Шекли
Историята на един объркан среден американец
Скъпи Джой,
Питаш ме в писмото си какво може да направи човек, когато внезапно установява, че е объркан и не може да се оправи.
Правилно постъпваш като искаш от мен, твоя духовен наставник, да ти помогна по този въпрос.
Разбирам чувствата ти, скъпи приятелю. Да те знаят надлъж и шир като двуличен, неискрен, порочен, несръчен занаятчия, достоен единствено за компанията на албански кретени, е доста неприятна ситуация и аз разбирам добре, че това влияе зле на твоя бизнес, както и на самочувствието ти, и заплашва да те провали напълно. Но това не е причина да се хвърлиш като камикадзе от връх Шаста с делтапланера си, както заплашваш да направиш в писмото си. Джой, няма напълно неразрешимо положение. Хората са преживявали и по-лоши периоди на объркване от този, и са излизали от тях ухаещи на рози.
За това поучение, ще ти разкажа скорошните преживявания на моя добър приятел Джордж Блакстър.
Мисля, че изобщо не познаваш Джордж. Онази година, когато той бе в Ибиса, ти беше в Гоа, а после ти отиде с онази неделна група на Бали, докато Джордж бе при своя гуру в Исфахан. Достатъчно е да ти кажа, че по време на събитията, за които ще ти разкажа, Джордж се намираше в Лондон и тъкмо се готвеше да продаде една доста тъпа история, която бе написал наскоро. Той живееше с Голямата Карън, която, може би си спомняш, бе приятелка на Дари Акулата по времето, когато той свиреше на китара с групата „Мозъчно увреждане“ на фестивала в Сан Ремо.
Както и да е, Джордж живееше тихо и спокойно в някакъв пансион във Фулхъм, когато при него един ден се появи някакъв непознат и се представи като репортер за парижкото издание на „Хералд Трибюн“. Той го попита как реагира на голямата новина.
Джордж не бил чувал напоследък някакви големи новини, с изключение на тази, че „Келтите“ са загубили от „Разрушителите“ в плейофите на Ен-Би-Ей. И му го казал.
— Трябвало е да ви се обадят — казал репортерът. — В такъв случай, предполагам не знаете, че научната група на Ембърсън в Анаполис, Мериленд, наскоро завърши монументалното си изследване, което модернизира средностатистическата концепция, за да отговаря на съвременните и непрекъснато променящи се демографски и етноморфни аспекти на нашата велика нация.
— Никой не ми е казвал нещо по този въпрос — казал Джордж.
— Немарливост, непростима немарливост — възмутил се репортерът. — Е, в съответствие с изследването, групата на Ембърсън била помолена да открие някаква реално съществуваща личност, която да съответства на новите параметри за средния американец. Репортерите търсели някого, когото биха могли да нарекат „господин Среден американец“. Знаете какви са репортерите.
— Че какво общо има това с мен?
— Наистина е позорно, задето не са ви уведомили — продължил да се възмущава репортерът. — Те задали въпроса на своя компютър и го оставили да работи по подаден списък с представители. Компютърът избрал вас.
— Мен? — учудил се Джордж.
— Да. Те наистина е трябвало да ви уведомят.
— Аз ли трябва да съм Средният американец?
— Така казва компютърът.
— Но това е лудост — възмутил се Джордж. — Как може аз да съм Средният американец? Та аз съм висок едва метър и седемдесет, името ми е Блакстър, с „л“. При това съм от армено-латвийско потекло и съм роден в Шипс Ботъм1, Ню Джърси. Какво средно има в това, за Бога? Най-добре е да си проверят резултата. Трябва да търсят някой фермерски син от Айова с руса коса и форд „Меркурий“ и 2–4 деца.
— Това е старият, демодиран стереотип — казал репортерът. — Днешна Америка се състои от расови и етнически малцинства, чиято обща маса изключва възможността да се избере англо-саксонски тип. Днешният стандартен среден американец е нещо уникално. Не знам дали разбирате какво искам да кажа.
— Хммм… И какво би трябвало да правя сега? — попитал Джордж.
Репортерът повдигнал рамене.
— Предполагам, че трябва да продължите да вършите стереотипните си дейности от преди.
Както обикновено, по това време в Лондон нямало никакви интересни новини, така че от Би-Би-Си изпратили екип да интервюира Джордж. Си-Би-Ес подели новината и за една нощ Джордж станал известна личност.
Но веднага възникнали проблеми.
Тъпата история на Джордж била приета експериментално от известната английска издателска къща „Грейтис и Спай“. Редакторът й, Дерек Полсънбай-Джигър, бил възложил на Джордж някои последни поправки, добавки и допълнения, казвайки, че е „почти добре, но все още има нещо, което ме дразни, а ние сме длъжни да издаваме най-доброто, нали?“