Една седмина след специалното предаване на Би-Би-Си, Джордж получил книгата си обратно с възпитано писмо за отказ.
Джордж отишъл до Сент Мартин Лейн и се срещнал с Полсънби. Полсънби се отнесъл с уважение, но бил твърд:
— Тук просто нямаме пазар за книги, написани от стандартни американци.
— Но книгата ми ви бе харесала! Вие щяхте да я издавате!
— Винаги е имало нещо в нея, което ме дразнеше — казал Полсънби. — Сега вече знам на какво се е дължало това.
— Така ли?
— На вашата книга й липсва уникалност. Тя е просто една средна американска тъпа история. Пък и какво друго би могъл да напише един среден американец? Така ще кажат и критиците. Съжалявам, Блакстър.
Когато Джордж се прибрал вкъщи, видял че Голямата Карин си събира багажа.
— Съжалявам, Джордж — казала му тя. — Боя се, че помежду ни всичко е свършено. Приятелите ми се смеят. От години се опитвам да докажа, че съм уникална и специална, а виж какво ми се случи… Хванала съм се със Средния американец.
— Но това си е мой проблем! Не е твой.
— Виж, Джордж, Стандартният американец трябва да си има стандартна съпруга. Иначе няма да е среден, нали?
— Никога не съм мислил по този въпрос — казал Джордж. — Не знам, по дяволите!
— Ами така е, скъпи. Докато съм с теб, ще бъда стандартната съпруга на средния американец. Това трудно може да бъде понесено, Джордж, особено от една инициативна жена, която е уникална и специална, и е била приятелка на Лари Акулата, по времето, когато е свирел в „Мозъчно увреждане“ през годината, когато спечелиха златна плоча заради топ-класацията на песента им „Ах, тези шумове“. Но има и още нещо. И аз трябва да го направя заради децата.
— Какви ги говориш, Карън? Ние нямаме никакви деца.
— Още не. Но когато ще ги имаме, те ще бъдат просто едни стандартни деца. Мисля, че не бих могла да понеса такова нещо. Коя майка би могла? Ще си ида, ще си сменя името и ще започна отначало. Късмет, Джордж.
След това животът на Джордж започнал бързо и сигурно да се проваля. Започнал леко да откача, мислел, че хората му се смеят зад гърба и, разбира се, параноята му нямало да отмине, даже и да се опитал да разбере дали това действително е така. Започнал да носи дълги черни палта и слънчеви очила, да се крие по входовете и зад вестник, когато сядал да си пие кафето.
Накрая напуснал Англия, оставяйки зад гърба си подигравките на бившите приятели. Бил доста зле и объркан. И не можел да се скрие на никое от познатите места — Гоа, Ибиса, Малибу, Поуна, Анакапри, Иос или Маракеш. Навсякъде по тези места имал приятели, които щели да му се подиграват зад гърба.
В отчаянието си той се заточил на най-невероятното и странно място, което може да ти дойде на ум: в Ница, Франция.
Там той бързо се превърнал в средностатистически безделник.
Внимавай сега, Джой, когато ще са минали няколко месеца.
В Ница е февруари. Откъм Алпите бръска студен вятър и палмите покрай „Булевар дез Англе“ изглеждат готови да си съберат багажа и да се завърнат в Африка.
Джордж си лежи върху неподреденото легло в хотела „Ле Гран Мьолс“. Самоубийствен хотел. Прилича на склад в Монголия, но не е толкова хубав.
На вратата се чука. Джордж отваря. Една красива млада жена влиза и пита дали той е известният Джордж Блакстър, Средният американец. Джордж казва, че е той и се приготвя за следващата обида, която този жесток и безумен свят ще му стовари.
— Аз съм Джаки — казва тя. — От Ню Йорк съм, но си почивам в Париж.
— Хм — произнася Джордж.
— Измъкнах се за няколко дни, за да ви потърся — продължава тя. — Чух, че сте бил тук.
— Е, и с какво мога да ви помогна? Ще ме интервюирате ли? Ще описвате приключенията на средния човек?
— Не, нищо подобно… Боях се, че ще ми е трудно да ви кажа… Имате ли нещо за пиене?
Тези дни Джордж бил затънал в отчаяние и самоомраза и пиел абсент, макар и да мразел това питие. Той налял чашка на Джаки.
— Добре — рекла тя. — Все пак трябва да кажа защо съм дошла.
— Да чуем — казал Джордж.
— Джордж — започнала тя. — Знаеш ли, че в Париж се пази един платинен прът, дълъг точно един метър?
Джордж просто я гледал.
— Този платинен метър — продължила тя — е стандартът за всички останали метрични мерки в света. Ако искаш да разбереш дали твоят метър е точен, ти го донасяш в Париж и го сравняваш с точния. Опростявам нещата, но нали ме разбираш?
— Не — казал Блакстър.
— Този платинен метър в Париж бил изработен на основата на международно съглашение. Сравнили всички съществуващи метри и изчислили средната им дължина. Средната стойност била приета за стандартна. Сега разбираш ли?