Докато се удивлявах на новото си умение, съзрях множество красиви риби да плуват под мен и край мен. И изведнъж завидях на щастието им, защото, колкото и добър плувец да е, човек не може да си позволи насладата да поплува като тях под вода. Точно тогава една голяма риба подаде глава на повърхността пред мен и проговори с човешки глас:
— Желанието ти е лесно осъществимо. Само, моля те, почакай малко тук.
После рибата се гмурна и изчезна от погледа ми, а аз зачаках. След малко, възседнал голямата риба, която ме заговори, от дъното на езерото се появи мъж в церемониални дрехи и шапка на принц и ми каза:
— Идвам при теб с послание от краля Дракон, който узна за желанието ти да се позабавляваш като риба. Ти ся спасил живота на много риби и винаги си бил милостив към всички живи твари, затова бог те дарява с одеждите на златен шаран и честта да изпиташ насладите на Подводния свят. Трябва обаче много да внимаваш да не вкусиш риба или ястие от риба, колкото и ароматно да е то. Внимавай също да не попаднеш в мрежите на рибарите и да не се нараниш.
След тези думи вестоносецът и неговата риба се скриха в дълбините. А аз се погледнах и видях, че тялото ми е покрито с люспи и блести като злато; видях, че имам перки и наистина съм превърнат в златен шаран. А миг след това разбрах, че мога да плувам където си искам. И така, аз заплувах и обиколих множество красиви места. (Тук в оригиналното повествование са вмъкнати няколко стихотворения, възхваляващи осемте прекрасни гледки на езерото Оми — Оми хаккей.) На моменти ми доставяше удоволствие и само да гледам танца на слънчевите лъчи върху синята вода или да се любувам на приказните отражения на дървета и хълмове върху спокойната повърхност на някои закътани на завет места… Най-ясно си спомням брега на един остров — или Окицушима, или Чикубушима, не знам, — чието отражение наподобяваше червена стена… Понякога толкова се доближавах до брега, че можех да видя лицата и да чуя гласовете на хората. Понякога заспивах във водата, докато не се сепнех от плясъка на приближаващи весла. А нощем наблюдавах приказни лунни гледки, но често се плашех от факлите на рибарските лодки от Катасе.
Когато времето беше лошо, се гмурках надълбоко, много надълбоко, на цели хиляда стъпки дълбочина, и си играех по дъното на езерото. Но след два-три дни безгрижно скитане започнах да усещам силен глад и се върнах насам, за да намеря нещо за ядене. Точно по това време Бунши бе излязъл на риболов. Аз наближих кукичката му. Беше закачил нещо, приготвено от риба и много ароматно. Спомних си за миг предупреждението на краля Дракон и се отдръпнах, като си казах: „В никакъв случай не бива да вкусвам риба — та нали съм ученик на Буда!“ Но след малко гладът ми стана толкова нетърпим, че не можах да устоя на изкушението и заплувах назад към кукичката с мисълта: „Дори да ме улови, Бунши няма да ми причини зло — той е мой стар приятел.“
Само че не можах да освободя стръвта от кукичката, а приятната миризма на храна бе твърде голямо изпитание за търпението ми, така че я налапах наведнъж. В същия миг Бунши изтегли въдицата и ме хвана. Аз му извиках: „Какво правиш, боли!“ Но той, изглежда, не ме чу и бързо прекара конец през челюстите ми. После ме хвърли в кошницата си и ме занесе у вас. Когато я отвори, видях теб и Джуро да играете го в южната стая, а Камори ви гледаше и ядеше праскова. След малко излязохте на верандата и щом ме видяхте, възкликнахте: „Каква голяма риба!“ Изкрещях с цяло гърло: „Аз не съм риба! Аз съм Коги — монахът Коги! Пуснете ме да си ида в храма!“
Но вие пляскахте с ръце от радост и не обърнахте внимание на молбите ми. После готвачът ме отнесе в кухнята и ме хвърли грубо на дъската за рязане, където лежеше един страшно остър нож. Готвачът го грабна и ме притисна с лявата си ръка. Аз му креснах: „Нима можеш да ме убиеш така жестоко! Та аз съм ученик на Буда! Помощ! Помощ!“ Но в същия миг усетих как ножът се забива в тялото ми. Болката бе неописуема. И тогава внезапно се събудих тук, в храма.
Когато монахът свършил своя разказ, братята дълго седели безмълвни. Накрая Суке казал:
— Да, спомням си. Щом я погледнехме, рибата все отваряше и затваряше уста. Само че не чухме никакъв звук… Трябва незабавно да изпратя някой слуга вкъщи, за да изхвърли остатъците от рибата в езерото.