Зюлфю Ливанели
Историята
на моя брат
Превод от турски език
Силвия Димитрова
София, 2014
Zülfü Livaneli
Kardeşimin Hikayesi
Copyright © Zülfü Livaneli, 2013. All rights reserved.
Cover image © Jörg Röse Oberreich, Shutterstock
Историята на моя брат
Първо издание
София, 2014
© Силвия Димитрова, преводач
Вера Александрова, редактор
Иззет Исмаилов, редактор
Нели Германова, коректор
Издателство
Книгопис ЕООД
ул. Васил Друмев 3, 1505 София
office@knigopis.bg
www.knigopis.bg
ISBN 978-619-7067-23-1
Съдържание
1
Eдна странна сутрин, идването на младичката журналистка, Цербер
2
Разговор относно любовта, ревността и наказанието да си знаеш съдбата
3
Отрязаните уши на Цербер, Светлана и признаците на гняв
4
Вечерята и отвратителното нещо, приличащо на кафяво масло
5
Изневеряващи, рогоносци и нощта на убийството
6
Бурята, изкривената вратовръзка на прокурора и една странна стена
7
Посещение за изказване на съболезнования, котката с окървавената муцуна
8
Къде започва измислицата, къде свършва истината?
9
Историята на Михаил и първата жена, която пренощува вкъщи
10
Минарета, които пият вода, запознанство с любимата, опасностите на любовта и признания на брега
11
Катастрофата, университетските години и Беларус
12
Гневът на младото момиче, температурата на болното момче, ревността на Цербер, тоест още един нормален ден
13
Вечният съпруг
14
Отново вратовръзката на прокурора, момичето, което ядеше геврек, и историите
15
Зъбите на Цербер, ваксина против бяс и така нататък
16
Да се влюбиш в неземно създание
17
Мона Лиза, кравата, която лесно забравя, и случки от всекидневието
18
Хотелът в Минск, танцуващото пиано и един проблем
19
Отново се говори за убийства от любов и самоубийства
20
Любов посредством преводач, жълтото блестящо нещо в колибата на Цербер
21
Странните случки на летище „Шереметиево“ и изчезването на Мехмет
22
Андаманово море, монах Порфирио и планината, на която няма жени
23
Странните животни на ливадата, сърдитото агне и прокурорът
24
Стената, която гледаше враждебно, американският журналист
25
Последният ден
26
Последната нощ
27
Докосване и раздяла
Писмо
Последно писмо
Човек.
Капка кръв и хиляда тревоги.
Сади от Шираз
ХIII век
Ей, падишахо мой, ти ми подари живота,
но в замяна ми открадна историите.
А аз можех да живея само в тях.
Сега те се свършиха и моята история също приключи.
„Смъртта на Шехерезада“
Интизар Хюсеин
АЗ
1
Eдна странна сутрин, идването на младичката журналистка, Цербер
Звучи нелогично, но когато се събудих онази сутрин, знаех, че ще получа странна вест. Понеже всеки следващ ден в това безлюдно село, останало насаме с тъмносините вълни на Черно море, приличаше на предишния. Не се срещаха често събития, за които хората тук да говорят с вълнение. И този ден трябваше да премине тихо и незабелязано, но май щеше да се случи друго. В онези сънливи сутрешни часове не знаех, разбира се, че ще получа вест за убийство, но някаква новина щеше да дойде. Още не бях станал от леглото, очите ми бяха затворени и наблюдавах лилавите зайци, които профучаваха като светкавици, оставяйки след себе си фосфоресциращи следи.
Зайците бяха по-бързи от обикновено. Не можеха да стоят на едно място и с рядко срещано безпокойство нямаха търпение час по-скоро да изприпкат от онази скала там и да се скрият зад тази тук. Движеха се толкова бързо, че не можех да ги следвам с поглед, по-скоро виждах светещите лилави следи, които оставяха след себе си. Тези следи напомняха за лазерни лъчи, познати ни от филмите за обири, които се пресичаха и образуваха защитна клетка около касите на добре охраняваните банки. Знаете ги – онези лъчи, дето главният герой може да види само ако си сложи специални очила. Но следите, които зайците оставяха, бяха лилави, това добре си го спомням.
В този момент телефонът иззвъня. Едва бях вдигнал, когато чух гласа на госпожа Хатидже, която идваше вкъщи няколко пъти седмично да върши домакинската работа: