Междувременно при задълбоченото разследване за установяване на самоличността, в резултат от кореспонденцията на прокуратурата с Института по съдебна медицина и с Дирекцията по гражданска регистрация, се стигна до извода, че починалото лице е Мехмет АРСЛАН и че същият е съживил във фантазиите си брата си близнак Ахмет АРСЛАН, загинал на 10-годишна възраст.
В резултат от извършеното разследване и събраната от прокуратурата допълнителна информация беше установено следното относно убитото-заподозряното лице: Мехмет АРСЛАН преживява през 1963 г. тежка травма в резултат от катастрофа, при която загубва родителите и брата си близнак, но приема реалността и продължава да живее по-нататък, завършва със собствената си самоличност Факултета по строително инженерство на Близкоизточния технически университет, а по-късно постъпва на работа в турската строителна фирма ЕНКА, която го изпраща на обекта си в град Борисов в Беларус, по онова време част от Съветския съюз. Беше направено запитване до ЕНКА и фирмата потвърди писмено, че Мехмет АРСЛАН известно време е работил за тях, но впоследствие е напуснал заради някои неприятности, които е имал. В писмото на ЕНКА се съобщава също, че в документите им не е открит братът близнак на Мехмет – Ахмет АРСЛАН.
В резултат от събраната информация прокуратурата се обърна и към Катедрата по психиатрия на Медицинския факултет „Чапа“ и от получения доклад стана ясно, че дълбоката душевна травма, преживяна от Мехмет АРСЛАН в град Борисов в резултат на голямата му любов и впоследствие на шокиращата загуба на любимата вследствие на 18-месечния му престой по погрешка в чеченски затвор, и физическата травма, която получава от ритника на кон на площад в Москва, се прибавят към травмата от детството му, която той все още изживява подсъзнателно, и така се стига до мозъчната аномалия, известна в медицината като „притъпен афект“. При пациентите, страдащи от т.нар. „притъпен афект“, не се наблюдава промяна в петте сетива, интелекта и ежедневието на болния, но се забелязва изчезване на чувствата. С други думи, хората с „притъпен афект“ са лишени от его и чувства като приятелство, любов, омраза, ревност, гняв и съжаление. В резултат от минали преживявания такива хора затварят напълно съзнанието си за тези човешки емоции с цел да се предпазят от душевни рани, които биха могли да възникнат при различни ситуации. Болните мислят и разбират всичко, изпитват телесни удоволствия, но душевно не чувстват нищо. В случая на убития-заподозрения Мехмет АРСЛАН към това се е прибавила и фобия към допир. Смята се, че тази фобия е в резултат на преживяната от него любовна травма. Както се вижда и от записките му, той не споменава дори веднъж името на младата журналистка, с която прекарва последните си дни, с други думи, не е изпитвал нужда да я нарича по име и я приема като анонимен символ на жената и женствеността. Това кара специалистите да смятат, че любовната травма е била много дълбока и е изиграла основната роля при нарушаването на баланса между разум и чувства.
Освен това при Мехмет АРСЛАН се наблюдават и вторични симптоми – като това, че той се смята за способен да разговаря с животните, както и виденията му в полубудно състояние, известни като altered state, или изменено състояние на съзнанието.
Това, което прави най-голямо впечатление при този сложен случай, е, че в резултат от драматичните събития, които преживява в Русия, Мехмет АРСЛАН отказва да се изправи срещу истината и се поставя в ролята на починалия си брат Ахмет АРСЛАН. По този начин създава огледален образ и вече не той е този, който е преживял всичко това, а брат му Мехмет АРСЛАН. Братът му близнак е попадналият в трагична ситуация и трябва да бъде съжаляван. Интересното в този случай е, че мозъкът на Мехмет АРСЛАН, вместо да съживи починалия близнак Ахмет и да придаде на него преживяното, поставя себе си в ролята на загиналия и така се отчуждава от истинската си самоличност. В заключение: намереното в къщата тяло е на лицето Мехмет АРСЛАН, а Ахмет АРСЛАН, починал през 1963 г., не съществува.
Апаратът, причинил смъртта на убития-заподозрения, който се споменава в намерените на местопрестъплението бележки под името Любима и който се оказа изработен лично от инженера, е медицинско изобретение, известно като Hug Machine, или машина за прегръдки, и е използвано най-вече при лечението на аутисти и хора с фобия към допир с цел да ги отпусне и успокои. Уредът е изобретен през 1965 г. от американеца Темпъл ГРАНДИН. Машината за прегръдки, изработена от Мехмет АРСЛАН (Приложение 1), не е често срещан модел. Уредът има за цел да успокоява пациентите и не е известен друг случай, в който употребата му да е причинила смърт. В този случай се касае за специално изработен уред от страна на убития-заподозрения Мехмет АРСЛАН, по професия инженер.