След като прокуратурата категорично установи самоличността на въпросното лице, се премина към изясняване на обстоятелствата и точната причина за смъртта. В доклада от аутопсията (Приложение 2), получен от Института по съдебна медицина, се казва следното: „Лицето на трупа е цялото в кръв, в областта на лявото око и скулата се наблюдава синина и подутина с размери 10 на 10 см, в предната част на тялото започва кръвонасядане, което продължава под ъгъл 45 градуса към дясната страна на гърдите, като се разширява към основата им. Първоначалният мануален преглед показва счупен врат и фрактура на ребрата вследствие от силен натиск. При отварянето на черепа и отстраняването на кожата на главата не са установени патологични изменения, черепът е здрав. Отварянето на гръдния кош и коремната кухина показват фрактури на всички ребра, довели до разкъсване на дробовете. Шийните прешлени са натрошени, от лявата страна на врата се наблюдава голям хематом, разкъсана е и каротидната артерия. В областта на гърба, меките части на кръста и задната част на краката са налични послесмъртни петна. Вкочаняването на трупа, наблюдавано при първоначалния оглед на тялото на местопрестъплението, вече е преминало. С оглед на всичко това може да се направи заключението, че причина за смъртта е прекъсването на дишането и кръвообращението в резултат от разкъсването на вертебралната и каротидната артерия и множеството фрактури на ребрата, причинени от силен натиск“.
Оттук нататък прокуратурата се зае да установи дали в случая става дума за убийство, или за нещастен случай, и в рамките на разследването проведе поредица от разговори с Хатидже ДЬОНМЕЗ, съобщила първа за случая, с д-р Абдулах САГЛАМ и с бакалина Тейфик АКАР, в резултат на което се установи, че т.нар. „младичка журналистка“, която се споменава в записките на починалия, наистина съществува, че е живяла няколко дни в къщата на убития-заподозрения и я е напуснала малко преди настъпването на смъртта.
Разследването установи, че става дума за репортерката Пелин СОЙСАЛ, родена в Истанбул на 11.09.1991 г., и тя беше извикана за разпит в прокуратурата. От нея беше поискано да прочете записките на починалия и да потвърди или отрече истинността им.
Журналистката Пелин СОЙСАЛ заяви в качеството си на свидетел по случая, че всичко в записките е самата истина, определи убития-заподозрения Мехмет АРСЛАН като „най-странния човек, когото съм срещала в живота си“, изрази дълбока тъга за смъртта му, отбеляза, че няма представа дали той е лежал до нея през последната нощ, и същевременно подчерта, че лицето никога не я е наранявало по никакъв начин, след което се разчувства дълбоко и не можа да сдържи сълзите си.
В показанията си тя също така отбелязва, че в случая с убийството на Арзу КАХРАМАН убитият-заподозреният е разказал и на нея за златното колие, даже тя по негова молба е открила във фейсбук снимки от приема във вечерта на убийството и когато Мехмет АРСЛАН е видял колието на врата на Арзу КАХРАМАН, е потънал в размисъл, но е отказал да ù сподели името на убиеца, а се задоволил само да повтори още веднъж думите си, че „Любовта е най-опасното чувство у човека“ не само що се отнася до убийството на Арзу КАХРАМАН, но и в много други случаи. От това журналистката си прави извода, че и Арзу КАХРАМАН е била убита заради любов.
Прокуратурата достигна до извода, че в случая с убития-заподозрения Мехмет АРСЛАН свидетелката Пелин СОЙСАЛ не носи наказателна отговорност, и същата беше освободена.
В писмото, адресирано до прокурора, което лицето Мехмет АРСЛАН написва преди самоубийството си (Приложение 3), чрез литературна гатанка за извършител на престъплението срещу Арзу КАХРАМАН се посочва името Мухарем. Мухарем е синът на Хатидже ДЬОНМЕЗ, който е с умствени отклонения. На основание новите доказателства – златното колие и писмото на убития-заподозрения Мехмет АРСЛАН, прокуратурата, която разследва също и убийството на Арзу КАХРАМАН, премина към изготвянето на нов обвинителен акт като добавка към основния, според който за главен извършител на убийството се посочва Светлана КРУМОВА.
Според събраната информация Мухарем ДЬОНМЕЗ е с проблеми в умственото развитие, затова не посещава училище, няма и постоянна работа и единствено помага по къщите на семействата от Истанбул, заселили се в село Ялъ. Беше установено, че едно от тези семейства е семейство КАХРАМАН, че убитата Арзу КАХРАМАН се е отнасяла с голямо съчувствие и разбиране към Мухарем, понякога го е прегръщала и целувала по бузите, а заподозреният Мухарем е изтълкувал погрешно тези ù действия и е решил, че между него и Арзу КАХРАМАН съществува любовна връзка. Мухарем ДЬОНМЕЗ, който беше арестуван от жандармерията, беше дълбоко потресен от тези твърдения. По време на разпита той не отрече, че е бил влюбен в Арзу КАХРАМАН, и заяви, че убитата носела твърде разголена рокля по време на приема в дома си на 11 юни, пила много алкохол, държала се прекалено свободно с гостите от мъжки пол, пристигнали от Истанбул, целувала се и се прегръщала с тях и танцувала с различни мъже, като силно притискала тяло към тях, което го объркало – помислил си, че Арзу КАХРАМАН му изневерява, и се ядосал много; въпреки това отрече да е извършвал убийство и заяви, че след партито микробусът на фирмата за кетъринг го е откарал до вкъщи. Беше извършена проверка на тези твърдения, при която служителите на фирмата „Сити гурме“, със седалище в Истанбул, потвърдиха думите на Мухарем ДЬОНМЕЗ и обясниха, че са качили момчето и са го откарали до вкъщи, защото са го съжалили. Техните показания от своя страна бяха потвърдени от майката, бащата, брата и сестрата на Мухарем ДЬОНМЕЗ, в резултат на което същият беше освободен.