Ако не беше заради майка му, въобще не бих го търпял, но няма друга като Хатидже, която да работи при мен, без да ми разваля спокойствието и реда на книгите. Панталоните трябва да се гладят без двоен ръб, да се закачват в правилното отделение според температурата на въздуха, ризите трябва да са подредени според цветовете и материята си, чорапите да не се хвърлят в пералнята, за да не им се загубят мекотата и формата, а да се перат само на ръка на температура не по-висока от 30 градуса, вкъщи не се пус-ка прахосмукачка, понеже не търпя шум, и т.н. Наистина е невъзможно да се намери друга жена, която да издържи на това. Затова съм принуден да търпя и устата ù, която, щом веднъж се отвори, и не знае да се затвори, и странния ù син.
Като наближих дома си, видях, че бакалията на ъгъла както винаги е отворена. Бакалинът с прошарени мустаци лятно време седеше в магазина до полунощ – може да се отбие някой турист да си купи вафла, леблебия, семки, ракия, халва или хляб. Пред бакалията беше сложил и един фризер за сладолед. Самият той живееше със семейството си на горния етаж на разнебитената постройка и също така даваше една от стаите под наем. Непрекъснато караше жена си, порасналата си дъщеря и двамата си синове да работят. В миналото на касата седеше баща му, който беше хаджия, но той почина миналата година от рак на гърлото. Бакалинът беше голям хитрец, но помежду ни нямаше проблеми. Той беше доволен, че близо до магазина му има клиент, който добре пазарува, а аз – че до къщата ми има бакалия. Това е то рационален свят.
4
Вечерята и отвратителното нещо, приличащо на кафяво масло
Въобще не очаквах да я видя, докато влизах през градинската порта, наслаждавайки се на залеза, облян в невероятни цветове. Момичето беше седнало на стъпалата пред входната врата и пишеше нещо на телефона си. Щом чу скърцането на портата, стана и се насочи към мен, но аз трябваше първо да завържа Цербер, затова най-напред отидох до колибата му. Тя се приближи, след което ми обясни, че докато пътували, получила съобщение на телефона си и била принудена да се върне.
– Какво пишеше в съобщението? – попитах я аз.
– Арестували са Светлана.
Мина ми през ум, че може би тя е била в онази кола на жандармерията, която профуча покрай мен на пътя. Виждах, че момичето е развълнувано – беше уловило голяма новина, беше попаднало точно в центъра на престъпление от любов и ревност. Сега искаше да ù помогна и да ù разкажа всичко, което знам. Беше нетърпелива. От предишния ù гняв нямаше и следа.
– Добре, но вие никога не изпълнявате обещанията си.
Попита ме за кои обещания става въпрос. И аз ù казах, че се отнася до това и аз да ù задавам въпроси както тя на мен, но че тя не се придържа докрай към правилото ни и не ми разказва всичко. Долната ù устна увисна, на лицето ù се появи сянка на безнадеждност.
– Всъщност отговорих на въпросите ви – отвърна ми засегната.
– Но не достатъчно, позволихте ми да ви задам много по-малко въпроси, отколкото вие на мен.
Загледах се в лицето ù, после продължих:
– Нарушихте споразумението ни, но можете да се реванширате. Аз ще ви разкажа за Светлана и за това какво се случваше в онази къща. Но при едно условие... Ако вечеряте с мен.
За момент остана неподвижна, личеше си, че не може да вземе решение. Затова ù казах, че предложението ми е много разумно – понеже тази вечер няма къде да отиде, ще бъде в Подима, така или иначе трябва нещо да хапне, а така ще имаме възможност и да поговорим. А и къде смяташе да прекара нощта, беше ли помислила за това?
– Не, още не съм. От вълнение заради новината за такива неща не дойде ред. Но все ще се намери някой малък хотел или пансион.
Посочих ù бакалията и ù казах, че може да пренощува на горния етаж. В този момент ù звънна телефонът.
– Закъснях, мамо, тази вечер няма да мога да се прибера. По петите съм на интересна новина, останах в Подима, намерих пансион. Добре, мамо, не се притеснявай, няма какво да стане. Добре, ще вечерям. Да, утре сутринта ще ти се обадя. Хайде, трябва вече да затварям. Добре. – После прекара още минута, повтаряйки: – Добре, хубаво, добре, майко, хубаво, целувки.