– Не ми вярвате, но нека да пробваме. Например аз и вас вече започнах да ви опознавам.
– Да, бе, гледай ти!
Жаргонът и този предизвикателен начин на говорене най-вероятно ù бяха останали от университетските години, още не беше успяла да се освободи от влиянието им.
– Да! Нали помните, че ви попитах дали си имате приятел и вие ми се ядосахте. Този въпрос вече не бих го задал, защото знам отговора му – нямате си. Може и да е имало някакви леки флиртове, но сериозна връзка нямате.
Видях как я обзе смесица от объркване и гняв. Долната ù устна се изви като на малко момиченце, готово всеки момент да заплаче. Продължих да говоря:
– Това не е трудно да се разбере. От телефонния ви разговор научих, че живеете с майка си и баща си и че непрекъснато им докладвате къде сте. Освен това, като се изключат обажданията от вестника, телефонът ви не звъни, а и вие не изпитвате нужда да съобщите на някого, че ще останете тук. Също така преди малко получихте някакво съобщение, но дори не го погледнахте. Значи, не сметнахте, че е изпратено от някой важен за вас човек. Ако си имахте приятел, той щеше непрекъснато да ви търси. Дори може би щеше да реши да дойде дотук.
– Сега за личния ми живот ли ще си говорим?! – сгълча ме ядосано тя. – Вас какво ви засяга? Няма да потвърдя или да отрека. А и вие какъв ми се явявате, че се осмелявате да навлизате в такива теми? Може и да имам, може и да нямам приятел, може всеки момент да се случи, а може би никога. Вас какво ви засяга? Не е истина просто!
– Както и да е – отвърнах ù аз. – Аз да си изпълня обещанието и да ви разкажа за дома на Али и Арзу.
– И за Светлана?
– Да, и за Светлана. То и по-рано днес това щях да ви разкажа, ако не си бяхте тръгнали така ядосана.
5
Изневеряващи, рогоносци и нощта
на убийството
Казах ù:
– Както вече знаете от мен, Светлана е хубава жена с добро образование, мечтаеща да започне нов живот след злополучна любовна връзка. Изкарва си прехраната с много тежка работа. Лесно ли е да слагаш подлога и да бършеш болни старци? Или да помагаш на мъжете да използват уринатор?
– Бих предпочела да ми разкажете само нещата, които са свързани с темата ни.
– Аз не се отклонявам от темата. Тъкмо вече стигам до най-интересното, просто ме слушайте. И така, тази добре образована и красива млада жена попада в Подима, защото фирмата я праща в къщата на Али и Арзу.
После ù казах:
– В нея живеят един творец, човек на изкуството с богата култура, и много по-млада от него жена, красива, но разглезена. Светлана може да разговаря с Али за литература, политика, за живота или за изобразително изкуство, но в лицето на Арзу вижда изключително празноглава и необразована жена, която не заслужава щастливия живот, който води. Тя е най-посредствена жена, без култура, чието единствено умение е да си хване богат съпруг. А и отгоре на това е груба към хората, които работят в къщата ù, и често хока и унижава Светлана, чието задължение е да се грижи за бебето ù. Светлана понякога си мисли, че тя самата заслужава такава къща, такъв съпруг и такова сладко дете, че е много по-заслужила да ги притежава от Арзу. Често се сеща за бившия си приятел, който я е изоставил заради някаква жена с пилешки мозък. Постепенно започва да вижда Арзу като пречка. А и забелязва как Арзу често зачезва нанякъде и е наясно, че тя изневерява на Али.
Всъщност и Али знае какво се случва, защото в такова малко селце нищо не може да остане скрито. Един ден, когато Арзу я няма вкъщи, Светлана и Али преживяват момент на близост и Али се люби с нея в семейното легло. Зад този акт най-вероятно се крие не само привлекателността на Светлана, но и желанието на измамения съпруг за отмъщение.
От този ден нататък нещата още повече излизат от релси. Светлана смята, че Али е влюбен в нея, и вярва, че ако Арзу изчезне, тя на момента ще се сдобие с живота, за който мечтае. Ще има хубава къща, съпруг, който я обича, и син. Много обича Емир и ще го отгледа като свое дете. Единственото условие за това е да я няма Арзу. С всеки следващ ден изпитва към нея все по-голям гняв, който обгръща цялото ù същество като отровен бръшлян. Вече има само една цел в живота – да се отърве от тази жена.
И вечерта на приема отново прекарва в стаята на детето, слушайки гласовете на гостите, които се забавляват в градината, и звънливия смях на Арзу, който се чува отвсякъде. Пос-ле настава тишина и тя разбира, че къщата е празна. Бебето спи и тя го оставя за минутка само в стаята, слиза долу, за да вземе чаша мляко от кухнята, но в хола се натъква на пияната Арзу, която с една ръка се държи за перилата на стълбите, а в другата стиска чаша шампанско. Арзу започва да я хока, заваляйки думите. Пита я защо е напуснала стаята на детето и защо го е оставила само. Светлана се опитва да ù обясни, че Емир спи дълбоко и че тя е слязла само за минутка до кухнята, за да вземе чаша мляко, но Арзу се вбесява. Казва ù да си знае мястото и че когато господарката на къщата говори, не може да ù се възразява. Изкрещява ù, че я наказва, да забрави за млякото и на секундата да се качи обратно горе.