Станах внезапно с думите:
– Оставих кучето навън. Трябва да тръгвам. – И излязох.
Али все още плачеше, обгърнал глава с двете си ръце. Като преминах през мократа градина и стигнах до портата, разбрах защо Цербер лае като луд. Котката на Арзу искаше да се прибере вкъщи, но той я беше заклещил в ъгъла. Тя съскаше и се опитваше да се измъкне. Стори ми се, че дори сега, толкова дни по-късно, по муцуната ù все още има следи от кръв. Или кръвта на Арзу още не се беше изтрила, или Светлана ù беше разранила муцуната с тоягата. Беше много дива котка и според мен беше станала свидетел на убийството. Движенията ù не бяха нормални, на физиономията ù беше изписана враждебност. Приближих се до нея и ù казах:
– Ако знаеш нещо, кажи ми!
И на мен ми изсъска, отстъпи назад и изви гръб. Така или иначе, с нея никога не се бяхме разбирали, не искаше да общува с мен. Пуснах каишката на Цербер и той като истински звяр се хвърли напред, но котката беше наистина изключително пъргава, веднага се изкатери на съседното дръвче. Докато се усетим, и вече беше там. Цербер започна да обикаля безнадеждно под дървото, като ръмжеше непрекъснато.
По това време по пътя минаваха две деца. Видяха случката, наведоха се за камъни и започнаха да ги хвърлят по дървото. Един-два уцелиха котката, тя се разлюля, но не падна. Като видяха това, децата още повече се въодушевиха, замятаха каквото им попадне в ръце по дървото, не оставяха котката дори дъх да си поеме. А Цербер продължаваше да лае, подпрял предните си лапи на дървото. Котката видя, че няма друг шанс, хвърли се като светкавица надолу и се преметна през градинската ограда. Всичко стана може би за секунда. И нашият огромен пес само успя да ме погледне неразбиращо.
След тази кратка свада се прибрах вкъщи, надянах си домашните дрехи и се зачетох. Колко дни вече не бях чел нищо! Затова сложих до мен три книги. Отгръщах страниците им, но и същевременно си мислех за онази стена, покрита с петна от влага. Тя определено си общуваше с мен, в това бях сигурен. Какво ли искаше да ми каже? Какво, какво – продължих да се питам – какво искаше да ми каже стената?
8
Къде започва измислицата, къде свършва
истината?
На другата сутрин, докато бях още на горния етаж в стаята си, госпожа Хатидже отключи входната врата, влезе вътре и така се разприказва, че имах чувството, че никога повече няма да млъкне.
Толкова се били разстроили, толкова се били натъжили, че и тя, и съпругът ù за малко да легнат болни. А синът ù наистина се разболял, вдигнал температура и непрекъснато бълнувал. Какво бил търсел инженер като мен, и то такъв едър на ръст, в камионетката на жандармерията! Сигурно завистливи хора били надрънкали някакви небивалици, та затова ме били отвели. Добре, че Аллах, който вижда всичко на този свят, видял и мен, та умилостивил сърцата на жандармеристите и те бързо разбрали, че такъв възпитан човек не би могъл да има нищо общо с тези работи. У тях била ми сготвила много хубава супа, щяла да ми дойде добре, да ме стопли. Ако съм ù бил разрешал и в тази къща да готви, какви ли не още неща щяла да ми приготви, но какво да се прави, като не съм можел да понасям миризмата на ядене, не мога и това е. Нямало нищо срамно, всеки си имал своите странности. Колко пъти вече съм ù бил крещял заради това. Ама то можело ли да има дом, в който никога не се готви, не било хубаво, щяло да му секне благоденствието... Добре, добре, нямало да говори повече, след всичко случило се не искала и тя да ме огорчава, ама заради нея трябвало да опитам няколко лъжици от супата ù.
Докато говореше като мотор и ми разправяше сумати новости, свързани с разследването, сигурно и топлеше супата, защото из къщата се разнесе тежката миризма на мазнина и на нещо гадно, което не можах да определя. Провикнах се от горе да зареже супата и да си тръгва, благодарих ù и ù казах, че събитията от последните дни много са ме уморили и сега искам да спя. Днес нямах нужда от нея. Слава богу, ме послуша, каза ми, че ми е оставила супата на масата, че ако съм искал още, имало в тенджерата, след което затвори вратата и си тръгна. Вкъщи отново се възцариха тишина и спокойствие.
Слязох в кухнята, ужасната миризма стана още по-силна. В супата имаше парчета месо и много други работи, които не можах да определя. Излях я от купичката в един друг съд и я занесох на Цербер. Той вече беше подушил миризмата, беше се изправил на крака и пристъпваше нетърпеливо. Веднага се захвана да я лочи с огромния си език. Излизайки навън, бях оставил входната врата отворена да се проветри къщата, щом влязох обратно, я затворих, но отворих прозорците. После отново легнах и спах дълго и непробудно. Когато се събудих, слънцето беше вече доста ниско на хоризонта.