– Щом... – започнах да заеквам аз. – Щом си била влюбена... защо изпрати човека, когото обичаш, в затвора?
Усмивката се разля по цялото ù лице, после се разсмя доста силно, даже започна да се превива. След което изведнъж млъкна и стана сериозна.
– Още в самото начало си бях помислила, че си глупав, но чак толкова не бях очаквала.
Отново се изкиска.
– Ти, значи, си помисли, че съм била влюбена в теб! След всичко, което се случи, само това успя да измислиш.
Ядосаното ù изражение се върна.
– Егоист, самовлюбен...
– Но не каза ли ти самата, че си била влюбена? Макар и не точно със същите думи...
– Да, не го отричам. Влюбена съм, и то много, но кой каза, че в теб?
– Тогава в кого?
Едва изрекъл тези думи, и сякаш отровна пепелянка впи зъби в мозъка ми. Плеснах се по челото в желанието си да я пропъдя и да се освободя, но това не беше възможно. Тя вече беше пуснала отровата си, която сега се разпространяваше бързо по тялото ми.
– Да не би? – успях само да попитам, след което замълчах от страх да изрека каквото си мислех.
– Да! – отвърна Людмила.
– Какво „да“?
– Каквото си помисли.
– Какво си помислих?
– Знаеш.
Олюлях се. За малко да падна. Принудих се да седна на оранжевото канапе. Разкопчах яката на ризата си. От мен се лееше пот. Людмила ми подаде чаша вода. Изпих я. Тя ме гледаше със съчувствие.
– Какво става тук, Людмила? Вече нищо не разбирам, размъти ми се главата. Моля те, обясни ми. Какво се случва?
– Не искаш да го приемеш, но всъщност е много просто! И двамата с теб се влюбихме в един и същи човек.
Усетих, че змията нанесе смъртоносния си удар.
– Искаш да кажеш – в Олга?
– Да.
– От самото начало ли? Лъжа ли беше, че не я познаваше, когато я видях за първи път на пазара? Игрички ли си играеше с мен?
– Не. Наистина не я познавах. Двамата с теб я търсихме, открихме я, после вие се сближихте и отидохме заедно в Минск – във всичко това няма и капка лъжа. Даже връзката ви ми харесваше, а на всичкото отгоре печелех и пари. Бях-ме се превърнали в много приятна тройка.
– А после какво стана?
– После... И аз взех да се поддавам на магията на Олга. Не знам как, но започнах да се поставям на твое място. Докато превеждах любовните ти слова, имах чувството, че аз самата ги изричам. Езикът е наистина много странно нещо – думите, когато са изречени на родния език, въздействат особено силно. Когато ти казваше I love you, а аз „Я люблю тебя “, това не беше просто превод, а нещо много повече. Може би към тези думи се прибавяха историята на Русия, всички нещастни любови от миналото, трагедиите и поезията. Думите ни не изразяваха едно и също. Нещо като разликата между мляко от бутилка и майчино мляко.
Бях замръзнал на мястото си и я гледах, без да знам какво да кажа. Тя помълча малко, после продължи:
– В началото бях твоята преводачка, но впоследствие думите ти станаха мои. Даже не спрях дотук, а престанах да превеждам и вече аз бях тази, която говореше на Олга за любов. Аз ù казвах колко я обичам, това не бяха вече твоите думи. Понякога използвах изрази от Есенин и Пушкин, които и двете знаехме, но ти не. Не бих възразила, ако кажеш, че съм се влюбила чрез езика. А освен това никой не знае по-добре от теб как Олга въздействаше на околните. Ето че и аз се поддадох, влюбих се и осъзнах, че не ще мога да живея без нея. След известно време започнах страшно да я ревнувам от теб. А пък когато ти реши да я отведеш в Истанбул, направо откачих! Не можех да я изгубя! Не можех да живея без нея. По себе си знаеш как се чувства човек в тази ситуация. А моите чувства може да са дори по-силни и от твоите.
– Права си...
Погледнах я с безпокойство. Наистина ли изрекох тези думи? Ох, слава богу, явно само съм си ги помислил, защото тя не реагира по никакъв начин.
Още повече се свих на канапето. Имах чувството, че ще припадна, и я помолих да ми донесе питие. Тя ми подаде бутилка „Столичная“ и аз я надигнах. После Людмила стори същото. Редувахме се да пием ту аз, ту тя. Говорехме шепнешком – като двама съучастници, които признават един на друг срамните си и пагубни постъпки, и се опитвахме колкото се може по-бързо да упоим главите си с водката.
– Ти, с други думи, си лесбийка?
– Не! По-точно, докато не се влюбих в Олга, не бях изпитвала подобни чувства. Нямам никаква представа къде са границите и кога една жена се счита за лесбийка.
– Онази нощ в хотела в Минск Олга изпадна в нервна криза. Спомняш ли си?
– Разбира се.
– Какво ти каза тя тогава? – попитах аз и седнах по-изправено.
– Повтаряше като в сън, че е било грешка да започва тази връзка и че е трябвало още в началото да ти каже истината.