Ето каква реч държали след това на О. „Тук вие сте на служба у вашите господари. Денем ще вършите работата, която ви възложат във връзка с домакинството, да речем, да метете или да подреждате книгите, или да редите цветя, или да сервирате на трапезата. Няма да има по-тежка работа от тази. Но винаги при първата дума на този, който ви нареди, или при първия знак, каквото и да правите, ще го изоставите заради единствената ви истинска служба, а тя е да бъдете на разположение. Ръцете ви не ви принадлежат, нито гърдите ви и най-вече никое от отверстията на вашето тяло, в които можем да се ровим и в които можем да проникваме на воля. Като своеобразен знак, за да не ви напуска нито за миг мисълта, че сте изгубили правото да се съпротивлявате, в наше присъствие никога няма да затваряте устни напълно, нито ще кръстосвате крака, нито ще допирате колене (което ви бе забранено да правите още със самото ви пристигане), а това ще означава във вашите очи и в нашите, че устата, слабините и задните ви части са винаги достъпни за нас. В наше присъствие никога няма да докосвате гърдите си: те са повдигнати от корсета, за да ни принадлежат. През деня следователно ще ходите облечена, ще запретвате полата си, ако така ви наредят, и ще се ползува от вас, който пожелае, с открито лице — и както пожелае — с изключение все пак на камшика. Ще бъдете бита с камшик само между залез и изгрев-слънце. Но освен че ще ви налага, който пожелае, ще изтърпявате наказание с камшик вечер за неспазване на правилника денем: ще рече, задето не сте проявили отзивчивост или сте вдигнали очи към този, който ви говори или ви обладава. Никога не бива да поглеждате никой от нас в лицето. Поради костюма, който носим с настъпването на нощта и с който съм пред вас, ако членът ни е разголен, то това не е за удобство, което би могло да се подсигури другояче, а заради дързостта, за да устремите в него очи и да не ги устремявате другаде, за да свикнете, че това е вашият господар, на когото предимно трябва да служат устните ви. През деня, когато сме облечени, както навсякъде другаде, и вие сте облечена, както сте сега, ще спазвате същото указание и просто ще си дадете труд, ако го поискат от вас, да разтворите дрехите си, които ще притворите сама, когато свършим с вас. Всъщност нощем ще разполагате само с устните си, за да ни почетете, и с разтворените си бедра, тъй като ръцете ви ще са вързани на гърба и ще бъдете гола както преди малко, когато ви доведоха; ще носите превръзка на очите само когато ви малтретират и когато ви бият с камшика, тъй като вече видяхте как става това. По този повод, макар че е добре да свиквате да понасяте камшика, а докато сте тук, ще ви се налага да правите това всеки ден, то не е толкова за наше удоволствие, колкото за назидание на вас самата. Така стоят нещата и нощите, през които никой не ви пожелае, ще чакате слугата, натоварен с тази задача, да дойде в усамотението на стаичката ви и ви издължи това, което ви се полага и което няма да ни е по вкуса да ви дадем. Целта е наистина чрез това средство, както и чрез веригата, прикрепена за халката на нашийника ви, която ще ви държи прикована към леглото няколко часа на ден, не толкова да изпитате болка, да крещите или да леете сълзи, а да почувствувате посредством тази болка, че сте подвластна на чужда воля, и да проумеете, че сте изцяло обречена на нещо, което е извън вас. Когато си излезете оттук, ще носите на безименния пръст желязна халка, по която ще ви разпознават: дотогава ще сте се научили да се покорявате на онези, които носят същия този знак — виждайки го, те ще знаят, че сте постоянно гола под полата, колкото и благоприлична и обикновена да е дрехата ви, и че това е заради тях. Ако сметнат, че сте непокорна, ще ви върнат тук. А сега ще ви отведат в стаичката ви.“