Първата подела: „Така се казва слугата, който държи ключовете, който ще ви връзва и развързва, ще ви бие с камшика, когато ви накажат и нямат време за вас“.
„Аз бях в червеното крило миналата година — обади се Жан. — Пиер вече беше там. Той често се отбиваше нощем; слугите държат ключовете и имат правото да се ползуват от нас в стаите, които влизат в техния участък.“
О се канела да попита как изглежда този Пиер. Не й стигнало времето за това. На завоя в коридора я накарали да спре пред една врата, която по нищо не се отличавала от останалите: на една пейка между тази и следващата врата тя забелязала нещо като червендалест селянин, набит, с почти обръсната глава, с черни хлътнали очички и нагъната кожа на тила. Бил облечен като оперетъчен слуга: риза с дантелено жабо се подавала изпод черната му жилетка, над която носел червен къс жакет. Бил обут с черни панталони, бели чорапи и лачени пантофи. Той също носел на пояса си камшик с кожен ремък. Ръцете му били покрити с рижи косми. Извадил шперц от джоба на жилетката си, отключил вратата и въвел трите жени, като казал: „Заключвам пак, ще позвъните, когато свършите“.
Стаичката била съвсем малка и в действителност се състояла от две помещения. След като се затворела вратата към коридора, човек се озовавал в преддверие, което водело към същинската стая; на същата стена откъм стаята друга врата водела към баня. Срещу вратите имало прозорец. До лявата стена, между вратите и прозореца било опряно голямо квадратно легло, много ниско и постлано с кожи. Нямало други мебели, нямало никакво огледало. Стените, били яркочервени, килимът — черен. Андре обърнала внимание на О, че леглото не било точно легло, а по-скоро матрак, покрит с черна материя с много дълги влакна, която наподобявала кожа. Възглавницата, плоска и твърда като самия матрак, била от същата тъкан, завивката с две лица — също. Единственият предмет на стената, окачен, кажи-речи, на същата височина спрямо леглото, както забитата в стълба кукичка спрямо пода на библиотеката, била голяма блестяща стоманена халка, в която била вкарана дълга стоманена верига, увиснала точно над леглото; натрупаните й една връз друга брънки образували купчинка, другият й край бил закачен на една ръка разстояние за скоба с катинар и наподобявал диплите на завеса, прихваната с шнур.
„Длъжни сме да ви помогнем при къпането — казала Жан. — Ще ви разкопчея роклята.“
Единствените характерни за баня предмети били клекалото в най-близкия ъгъл до вратата и огледалата по стените. Андре и Жан пуснали О да влезе чак когато останала чисто гола, прибрали роклята й в шкафа до мивката, където вече били подредили чехлите й и червеното наметало, и останали с нея, така че когато се наложило да приклекне върху порцелановия цокъл, тя се озовала сред множеството си отражения също тъй изложена на погледите, както в библиотеката, когато непознатите ръце я насилвали.
„Почакайте да се появи Пиер — казала Жан — и ще видите.“
„Защо пък Пиер?“
„Когато дойде да ви окове, може да ви накара да клекнете.“
О почувствувала, че пребледнява.
„Но защо?“ — попитала тя.
„Ще бъдете принудена — отвърнала Жан, — но вие имате късмет.“
„Защо късмет?“
„Вашият любовник ли ви доведе?“
„Да“ — казала О.
„Ще се отнесат много по-зле с вас.“
„Не разбирам…“
„Много скоро ще разберете. Ще позвъня на Пиер. Ще дойдем да ви навестим утре сутринта.“
Андре се усмихнала на тръгване и Жан, преди да я последва, помилвала О по зърната на гърдите. О, изумена, стояла права в долния край на леглото. Като се изключат нашийникът и гривните от кожа, които се втвърдили от водата, докато се къпала, и сега я стягали още повече, тя била гола. „Е, прекрасна госпожо“, казал слугата, влизайки, и уловил двете й ръце. Пъхнал една в друга двете халки на гривните й, при което китките й прилепнали плътно, а след това двете халки — в халката на нашийника. Така тя се оказала с долепени като за молитва длани на равнището на шията. Оставало само да я окове за стената с веригата, която лежала на леглото и била промушена в халката над него. Той отключил скобата, където висял другият й край, и дръпнал, за да я скъси. О се принудила да пристъпи към горния край на леглото, където той я накарал да легне. Веригата дрънчала в халката и се изопвала, тъй че младата жена можела само да се мести по ширината на леглото или да застане права до него откъм страната на възглавницата. И понеже веригата теглела нашийника назад, а дланите се стремели да го върнат напред, установило се равновесие, долепените длани се положили на лявото рамо, към което се склонила също и главата. Слугата покрил О с черната завивка, но преди това сгънал за миг краката й до гърдите, за да огледа открехнатите й бедра. Повече не я докоснал, не промълвил нито дума, изгасил светлината, която извирала от един аплик между двете врати, и излязъл.