„Никога ли не сте я връзвали?“
„Не, никога.“
„Нито сте я били с камшик?“
„Не, никога, но тъкмо затова…“ — отговарял нейният любовник.
„Тъкмо затова — изрекъл другият глас. — Но не да я вържете някой път, да я понашибате леко и това да й достави удоволствие, не! Това, което е нужно, е да отмине моментът, в който изпитва удоволствие, и да стигне до сълзите.“
Накарали тогава О да стане и вече се канели да я развържат, по всяка вероятност за да я оковат за някой стълб или стена, когато един от присъствуващите се възпротивил и казал, че иска първо да я обладае, и то веднага — тъй че отново я накарали да коленичи, но този път облегната с гърди на една табуретка, все така с ръце на гърба и задни части по-високо от бюста, и единият от мъжете, придържайки я с две ръце за ханша, се врязал между бедрата й. После отстъпил мястото на друг. Третият пожелал да си проправи път колкото се може по-навътре и като напънал рязко, я накарал да изпищи. Когато я пуснал, стенеща и обляна в сълзи под превръзката, тя се свлякла на земята: колкото да почувствува допира на нечии колене върху лицето си и да разбере, че и устата й няма да бъде пощадена. Изоставили я накрая, пленница, легнала по гръб в червените си одежди край огъня. Чула как пълнят чаши и как пият, как местят столове. Отново добавили дърва в огъня. Внезапно й свалили превръзката от очите. Просторната стая с книги по стените била слабо осветена от лампа, поставена върху една конзола, и от светлината на огъня, който повторно се разпалвал. Двама от мъжете пушели прави. Друг един бил седнал с камшик върху коленете, а онзи, който стоял наведен над нея и я милвал по гръдта, бил нейният любовник. Но и четиримата я били обладали и тя не го различила от останалите.
Обяснили й, че винаги ще бъде така — докато е в замъка, ще вижда лицата на тези, които ще я насилват или изтезават, но не и нощем, и никога няма да знае кои са виновниците за най-лошото. Когато я биели с камшик, щяло да бъде същото, с тази разлика, че искали тя да вижда как я бият, първия път нямало да носи превръзка, но те щели да си сложат маските, така че нямало да може вече да ги различава. Любовникът й я вдигнал и я сложил да седне, както била загърната в червеното наметало, върху страничната облегалка на едно кресло до ъгъла на камината, за да слуша, каквото имали да й кажат, и да гледа, каквото искали да й покажат. Била все така с ръце на гърба. Показали й камшика, черен, дълъг и фин, от тънък бамбук, оплетен с кожа, като камшиците по витрините на големите сарашки магазини; коженият бич, който първият от мъжете носел на пояса си, бил дълъг, направен от шест ремъка, завършващи с възел; имало и трети камшик от доста тънки ивици, които завършвали с по няколко възела, те били корави, сякаш ги били киснали във вода, което било факт, както могла да се убеди, тъй като я погалили с тях по слабините и й разтворили бедрата, за да почувствува по-осезателно колко влажни и студени са ремъците върху нежната кожа отвътре. Върху конзолата лежали ключове и стоманени вериги. Покрай една от стените на библиотеката, на равно разстояние от пода и тавана минавала ниша, поддържана от два стълба. В единия била забита кукичка на височина, която човек можел да достигне, ако се надигне на пръсти и протегне ръце. Казали на О, която любовникът й бил взел в обятията си, едната му ръка била обхванала раменете й, а другата била пъхната във вътрешността на слабините й и я изгаряла — казали й, че ще й освободят ръцете, при условие че ще я вържат след малко със същите гривни за една от стоманените вериги на стълба. Ръцете щяла да държи малко над главата, щяла да може следователно да мърда и да гледа как й нанасят удари. Поначало щели да я удрят само по задните части и по бедрата, казано накратко, от кръста до коленете, за което я били подготвили още в колата по пътя за насам, когато я накарали да седне гола на седалката. Но единият от присъствуващите мъже вероятно щял да пожелае да набразди бедрата й с бича, който оставял хубави продълговати и дълбоки зигзагообразни следи, които траят дълго. Нямало да трябва да изтърпи всичко изведнъж, спокойно можела да крещи, да се противи, да плаче. Щели да я оставят да си отдъхне, но щом си поемела дъх, щели да започнат отначало, съдейки за резултата не по писъците или сълзите й, а по повече или по-малко отчетливите или трайни белези, които камшиците щели да оставят по кожата й. Обърнали й внимание, че този начин да се съди за ефикасността на камшика, освен че бил справедлив и че обезсмислял опитите да събудят състрадание, които правели жертвите, преувеличавайки своите стенания, позволявал между другото да бъде прилаган извън стените на замъка, под открито небе в парка, както често се случвало, или в кой да е обикновен апартамент или коя да е хотелска стая, при условие че се използува кърпа за запушване на устата (като онази, която й показали малко след това), която дава воля на сълзите, заглушава писъците и едва-едва позволява някое и друго стенание.