Изведнъж девойката заговорила с незабравимия глас на покойната:
— Името ми е О-Тей, а ти си Нагао Чосей от Ечиго, моят годеник. Преди седемнадесет години умрях в Ниигата, а ти написа обещание да се ожениш за мен, ако някога се върна на този свят в тялото на жена. После подпечата обещанието с личния си печат и го постави в семейния олтар до дъсчицата с моето име… И затова аз се върнах…
Едва изрекла тези думи, девойката паднала в несвяст.
Нагао се оженил за нея и бракът им бил щастлив. Но никога след това тя не могла да си спомни думите, изречени там, в Икао. Нито нещичко от предишния си живот. Проблеснал загадъчно по време на срещата им, споменът за предишното й раждане изчезнал напълно.