— Не знаех, че е възможно да се махне жилото на жива пчела — каза баронесата недоверчиво.
— Всяка професия си има своите тайни — отвърна Кловис, — в противен случай нямаше да е професия. И тъй, настъпил часът за екзекуцията. Царят и царедворците заели местата си, а онези поданици, които желаели да видят необикновеното зрелище, също успели да се настанят наоколо. За щастие дворът, където се намирали кошерите, имал значителни размери и над него се издигали терасите, ограждащи царските градини. С повечко натискане и с помощта на няколко новоиздигнати платформи се намерило достатъчно място за всички. Сетне изнесли Веспалий на откритото пространство пред кошерите. Той бил поизчервен и леко смутен, но явно никак не му било неприятно, че е станал център на подобно внимание.
— Изглежда, че е приличал на теб не само по външност — рече баронесата.
— Не ме прекъсвай в такъв ключов момент — каза Кловис. — Та значи Веспалий бил нагласен внимателно над кошерите в точно определено положение. Тъмничарите едва успели да се оттеглят на безопасно разстояние, когато с мощен и добре прицелен ритник князът съборил и трите кошера един връз друг. В следващата секунда пчелите го покрили плътно от глава до пети. Всяко отделно насекомо съзнавало унизителния факт, че в мига на тази върховна катастрофа е напълно неспособно да жили, но все пак смятало за свой дълг поне да се преструва. Веспалий пищял и се гърчел от смях, защото направо умирал от гъдел, а сегиз-тогиз ритал разярено и ругаел, когато някоя от малкото пчели, избягнали обезоръжаването, успявала да му покаже на дело негодуванието си. Зрителите обаче забелязали с почуда, че той не дава никакви признаци за настъпваща агония, а когато изтощените пчели започнали да отлитат на рояци, плътта му се разкрила пред погледите пак тъй бяла и гладка, както и преди изтезанието, блестяща от златистия прашец, поръсен по нея от безчет пчелни крачка, и само с няколко червени точици там, където малкото оцелели жила били оставили своя белег. За всички било очевидно, че е станало чудо, и сред изумената тълпа се надигнал висок ликуващ шепот. Царят наредил да свалят Веспалий и да го затворят в очакване на по-нататъшни заповеди. Сетне безмълвно се отправил към обедната си трапеза, където се постарал да яде и пие тъй охотно, сякаш нищо особено не се било случило. Щом приключил с обяда, пратил да повикат царския библиотекар.
„Какво означава този провал?“ — попитал владетелят.
„Ваше величество — подел неговият служител, — или пчелите са криви…“
„Нищо им няма на моите пчели — възразил надменно царят, — това са най-добрите пчели, които човек може да намери.“
„Или пък — продължил библиотекарят — княз Веспалий е прав, и то неоспоримо.“
„Ако Веспалий е прав, излиза, че аз греша“ — възкликнал царят.
Библиотекарят замълчал за миг. Известно е, че прибързаната реч е донесла беда на мнозина, ала мълчанието в такъв неудачно избран момент едва не погубило злочестия царедворец.
Забравяйки задръжките, подобаващи на достолепния му сан, както и златното правило за запазване на душевен и телесен покой след обилно хранене, владетелят се нахвърлил върху пазителя на царските книги и го цапардосал по главата — многократно и без да подбира — с шахматна дъска от слонова кост, оловна гарафа за вино и месингов свещник. После го забухал разярено в една желязна поставка за факли и три пъти обиколил с него залата за угощения, блъскайки го пред себе си с бързи енергични ритници. Накрая го извлякъл за косата по един дълъг коридор и го изхвърлил на двора през прозореца.
— Сериозно ли пострадал? — попита баронесата.
— Да, болката значително надвишавала изненадата — рече Кловис. — Царят и бездруго бил печално известен със сприхавия си нрав. Както и да е, за пръв път му се случвало така да се развихри подир твърде обилен обяд. Библиотекарят угасвал в течение на много дни — впрочем не е изключено в крайна сметка да е успял да оцелее. Крикрос обаче се споминал още същата вечер. Веспалий още не бил доизчистил пчелния прашец от тялото си, когато една запъхтяна делегация дошла да го миропомаже за владетел. Благодарение на чудото, видяно от толкова свидетели, а и поради християнската принадлежност на новия цар никак не било странно, че възникнал всеобщ и бурен наплив към новата религия. Един набързо ръкоположен епископ едва смогвал да кръщава желаещите в също тъй набързо импровизираната катедрала „Свети Одило“. А юношата, който замалко не се превърнал в мъченик, бил превърнат от народното въображение в царствен юноша светец, чиято слава започнала да привлича цели тълпи от любопитни и набожни поклонници към столицата. Зает да организира игрите и атлетичните състезания, ознаменуващи началото на царуването му, Веспалий не успявал да обърне внимание на религиозния плам, който се разгарял около неговата особа. Узнал за това положение на нещата едва когато придворният шамбелан (отскорошно и извънредно ревностно попълнение на християнската общност) предоставил на царското му одобрение проект за обредното изсичане на идолопоклонническата змийска дъбрава.