„Негово величество навярно ще благоволи да отсече първото дърво с нарочно осветена за целта секира“ — казал раболепният сановник.
„Най-напред ще отсека твоята глава, и то с първата секира, която ми попадне пред очите — възкликнал възмутено Веспалий. — Да не мислиш, че ще започна царуването си с такава смъртна обида към свещените змии? Това със сигурност ще ми навлече беди и нещастия.“
„Но, ваше величество, къде отидоха християнските ви принципи?“ — ахнал смаяният шамбелан.
„Никога не съм имал такива — отвърнал Веспалий, — преструвах се, че съм покръстен, само за да дразня Крикрос. Той изпадаше в такава ярост, че беше много забавно да го гледаш. А освен това здравата се забавлявах, когато ме биеха, гълчаха и затваряха в тъмница ей тъй, без причина. Но да се превърна в християнин насериозно, както правите вие — не, и през ум не ми минава подобно нещо. Свещените и почитани змии винаги са ми помагали, когато съм им отправял молитви за успех в надбягванията, борбата и лова, и само благодарение на тяхното забележително застъпничество пчелите бяха безсилни да ме наранят с жилата си. От моя страна би било черна неблагодарност да отхвърля почитта към змиите още в зората на царуването си. Мразя те, задето изобщо ми споменаваш за това.“
Шамбеланът отчаяно закършил ръце.
„Но, ваше величество — проплакал той, — народът ви тачи като светец, цели тълпи от благородници са се втурнали да се кръщават, а съседните християнски владетели ви изпращат братските си приветствия по специални пратеници. Носи се мълва, че ще е добре да ви направят светец покровител на кошерите, а един особен меден оттенък на жълтия цвят бе кръстен в императорския двор веспалийско златно. Не можете току-тъй да загърбите всичко това.“
„Нямам нищо против да ме тачат, славят и приветстват — отвърнал Веспалий, — даже не бих се възпротивил да ме канонизират за светец в умерени граници, стига да не очакват наистина да бъда такъв. Искам обаче да проумееш ясно и веднъж завинаги, че няма да се откажа да почитам благите и августейши змии.“
В начина, по който произнесъл последните думи, се очертавали неназовани мечи бърлоги, а в тъмните му като черници очи искрял опасен блясък.
„Нов владетел — помислил си шамбеланът, — ала с все същия нрав.“
В крайна сметка бил постигнат компромис между двете религии — заради добруването на държавата. През определено време царят се явявал в образа на свети Веспалий пред поданиците си, събрани в националната катедрала, а езическата дъбрава постепенно била окастрена и изсечена. Затова пък свещените и високоуважавани змии били преместени в един таен гъсталак в царските градини, където Веспалий Езичника и някои членове на семейството му скромно и благоговейно благоговеели пред тях. Навярно по тази причина юношата цар се радвал на успех в спортовете и лова до края на земните си дни и пак по тази причина никога не бил канонизиран официално въпреки всенародната почит към неговата святост.
— Дъждът спря — каза баронесата.