При избора, който се очертаваше между филми на ужасите при Михи и терапевтични сеанси при мама, се спрях на предложението на татко. Малко по-късно влязох в някогашната си детска стая. Тя си беше все същата, т.е. ужасно тягостна. На стената висяха плакати на момчешки групи, членовете, на които вероятно днес са включени в програмите за безработни към бюрото по труда. Освободих се от сватбената си рокля и се отпуснах по бельо — тъй като нямах други дрехи — върху старото ми легло. Дълбоко угнетена, вперих поглед в тавана, където се мъдреше голямо мокро петно — скелето на покрива беше счупено. Татко каза, че скоро ще го поправи, което беше много мило, защото по всичко личеше, че ще остана в тази стая до края на живота си. То не ми се и излизаше навън, в този шантав свят.
Ката седна на пода и се облегна на леглото. Тя не говореше, а съвсем спокойно си рисуваше комиксите. След известно време погледнах какво е нарисувала.
— Сега цяла седмица ли твоите комикси ще се занимават с моята злополучна сватба? — попитах.
— Идните две седмици — усмихна се широко Ката.
— А докога изобщо смяташ да ги рисуваш?
— Докато пораснеш — отвърна с обич тя.
— Аз съм пораснала — запротестирах слабо.
Ката само ме погледна съчувствено:
— Не си.
— Каза жената, която не иска да има никакви сериозни връзки повече — отвърнах засегнато. Откакто Лиза я беше изоставила в болницата, Ката имаше връзки само за по една нощ.
— Много по-мъдро е да се наслаждаваме на мига, вместо да се привързваме към неща и хора — обясни Ката с равнодушен тон.
Това нейно изказване за пореден път ми даде да разбера, че дълбоко в сърцето си тя беше изгубила всякакви илюзии, що се касае до любовта. И всякаква надежда. Сега бях на път да се съглася с нея.
— Би ли ме оставила сама? — помолих я след кратко мълчание.
— А в състояние ли си да останеш сама? — попита тя предпазливо.
— Няма проблем — уверих я смело.
Сестра ми лепна една целувка на челото ми, затвори скицника си и излезе. Аз извадих хартия и молив от старото си бюро и седнах на леглото, за да съставя списък на положителните и отрицателните неща в живота ми. Някога моята психотерапевтка ми беше препоръчала в кризисни ситуации да си припомням, че животът ми не е толкова лош, колкото си мисля.
1) Прецаках една сватба, защото чувствата, които имах към мъжа, за когото смятах да се омъжа, не бяха достатъчно силни.
2) А имах силни чувства към един мъж, който ми изневери с някаква пикла, носеща дрехи 34-ти размер.
3) Когато носех дрехи 34-ти размер, бях на тринайсет години.
4) Имам професия, която мразя повече, отколкото средностатистическият палестинец евреите.
5) А и нямам никаква перспектива за друга работа.
6) Освен това нямам никакви приятели.
7) И сигурно половината Маленте ме мрази за това, което причиних на Свен.
8) Отново нощувам в детската си стая.
9) На 35 години съм.
10) Излиза, че Ката има право: наистина не съм пораснала.
Нищо друго не ми хрумваше. Само десет отрицателни точки. Все пак, не е като да са цяла дузина. Не е зле. Но пък обхващат фактически всички съществени точки в моя живот: любов, професия, приятели, характер.
Но не всичко беше загубено, все пак още не бях съставила списъка с положителните неща!
1) Имам сестра като Ката.
Трябваше ми доста време, докато се сетя друго положително нещо.
2) По-зле не може да бъде.
В този момент чух баща ми да стене в спалнята, намираща се под мен.
И Светлана да вика:
— Да! Да! Не спирай!
Тогава задрасках точка две от списъка.
Глава 8
За любовта някои хора жертват брака си, други професията си, трети пък нервите си. Но в сравнение с пастор Гавраил, тези хора бяха само хленчещи жертви аматьори. Преди трийсет години той пожертва не само своето досегашно съществуване, но и такива незабележими неща, като крилата си и своята безсмъртност. И всичко това, защото като ангел се беше влюбил в една смъртна. Това не беше прецедент сред ангелите, но Гавраил никога не бе допускал, че ще му се случи нещо такова. Той беше някогашен ангел. Някогашният ангел Гавраил! Предводителят на всички ангели! Онзи, който бе съобщил на Мария, че очаква дете.