Йешуа вероятно прочете по лицето ми, че съм притеснена и каза нещо странно:
— Там има птица.
Но не това беше странното.
— Тя не жъне, не сее и въпреки това не се тревожи.
Аз гледах птицата, славея, ако трябва да сме точни, и си мислех, че той не се тревожи и за това, дали ще си намери спътник в живота. Може би само за това, дали по пътя към юг няма да бъде изяден от някой италианец като деликатес.
— И хората не би трябвало да се тревожат за нищо — продължи Йешуа. — Нима с всички тези тревоги някой може да удължи живота си дори с една частица време?
Тук човекът беше прав, макар че малко ми звучеше като някой, който е чел твърде много книги от Дейл Карнеги и Луиз Хей6.
— Не се безпокой за утре, защото утрешният ден сам ще се погрижи за себе си — каза Йешуа.
Това беше просто казано. Но пък хубаво. И щом го казва мъж с такава харизма, такъв глас и такива очи, значи трябва и да му се вярва.
За първи път след моето „Не“ пред олтара по време на венчавката отново усетих мъничко надежда.
Реших на първо време да остана и да дам на срещата ни шанс докато си изядем пиците. Джовани донесе менюто и Йешуа дълго се чудеше какво да прави с него. Дори се наложи да му обясня какво е това пица. Най-накрая той реши да си поръча вегетарианска.
— Да се яде едновременно месо и сирене не е кашер7 — обясни избора си той.
— Не е кашер? И мюсюлманите ли казват така? — попитах.
— Аз не съм мюсюлманин, а евреин.
„Евреин от Палестина, какво ли няма по света“, помислих си и се зарадвах, защото евреите нямат навика да забиват самолети в небостъргачи. Но веднага след това се запитах дали пък не е някой от онези откачени еврейски заселници. Но ако беше откачен еврейски заселник, не трябваше ли да има от онези завити къдрици? Как всъщност си правят тези къдрици, с маша ли?
— А ти? — прекъсна Йешуа полета на мисълта ми в еврейско ортодоксалния коафьорски занаят.
— А-аа… какво? — попитах.
— В кой Бог вярваш ти?
— Ами, ааа… аз съм християнка — отвърнах.
Йешуа май се усмихна. Представа нямах какво му е смешното на това. Да не би все пак Гавраил да му е разказал нещо за мен?
— Извинявай — каза той. — Но тепърва трябва да свикна с думата „християнин“ като обозначение за вярващ.
Сега вече Йешуа се засмя. Съвсем мъничко и не високо. Но този добродушен смях беше напълно достатъчен, за да ме накара да се почувствам страшно приятно.
В следващите минути най-после се разприказвахме. Попитах го къде е усвоил своя занаят, а той ми обясни, че неговият пастрок го е научил на всичко.
Пастрок? Да не би и той като мен да беше невротично дете на разведени родители? Дано да не е!
Джовани сервира и на Йешуа пицата и салатата така му се усладиха, сякаш наистина за първи път хапва нещо от две хиляди години насам. Дори от червеното вино беше във възторг:
— Толкова ми липсваше!
У дърводелеца бавно започна да се прокрадва нещо като наслада от живота. Ние бъбрехме все по-оживено и аз му казах:
— Като дете намирах бради като твоята за готини. Дори и аз исках да имам такава!
Йешуа отново избухна в смях.
— И знаеш ли как реагира майка ми на това? — попитах аз.
— Разкажи ми — подкани ме весело той.
— Тя каза: „Една такава брада е гробище за остатъци от храната.“
Сега Йешуа се засмя високо — явно беше добре запознат с проблема.
Беше готин смях.
Толкова сърдечен.
Толкова освободен.
— Така не съм се смял от цяла вечност — заяви той.
След като помисли малко произнесе от дъното на душата си.
— Най-много ми липсваше смехът.
А на мен никога досега не ми беше доставяло по-голяма радост да разсмивам някого.
Да, този мъж беше странен, чужд, необикновен — но наистина, казвам ви, в същото време направо омагьосващ.
Глава 12
Исках да науча още за Йешуа и реших, че срещата трябва да премине едно ниво по-нагоре. Нивото, на което се осведомяваме дали седящият отсреща си има приятелка. И ако се окаже, че няма, питаме дали има бивша, по която все още да тъгува.
7
На иврит буквално означава „подходящ, удобен“. Използва се за храна, приготвена в съответствие с еврейските религиозни изисквания. — Бел.ред.