— Защо каса за плащане на сметки, а не някоя банка? — попитах.
— Реших, че с техните солени тарифи ще си избият загубата.
Франк търпеше критика за някои неща, например за неползването на дезодорант, но логиката му заслужаваше адмирации.
— Как изпадна в нужда? — попита Йешуа, след като Франк му обясни какво изобщо значи каса на мобилен оператор.
Йешуа предложи на бездомника още малко от виното. Очевидно му съчувстваше. Ако питате мен, дори прекалено. Наведох се към него и му казах:
— Хайде да плащаме и да си ходим.
Но Йешуа възрази:
— Трябва да споделим храната си с него.
Помислих си гневно: „Както смърди този тип, ще споделя с него и вече изяденото от мен.“
Междувременно Франк отговори на въпроса на Йешуа:
— Изгубих работата си като застраховател.
— И защо?
— Защото спрях да ходя на работа.
— Имаше ли някаква причина за това? — попита Йешуа.
Франк се намръщи, изглежда си спомни нещо болезнено.
— Можеш спокойно да говориш — каза Йешуа със своя приятно успокояващ глас, който предразполагаше човек: „Можеш да ми се довериш. Няма да те нараня.“
— Жена ми умря при автомобилна катастрофа — обясни Франк.
„О, Боже мой!“ — помислих си.
— И аз бях виновен.
Сега вече и аз съчувствах на Франк и сама му налях още вино.
Налях и на себе си.
Франк разказа за дълбоката си любов към жена си и за ужасната вечер на злополуката. За първи път говорел с някого така подробно за случилото се. Тогава Франк пътувал с жена си Каро за някакво парти извън града. В насрещното движение някакъв търговски представител направил маневра за изпреварване. Колите се сблъскали челно, Каро починала на място. А имала още толкова много планове за живота си. Например, тъкмо била започнала курс по ориенталски танци.
— А ти бързо ли караше? — осведомих се.
Франк поклати отрицателно глава.
— А можел ли си да реагираш по друг начин? — настоявах.
Той отново поклати отрицателно глава.
— Но защо тогава чувстваш вина? — попитах сподавено.
— Защото… защото тя умря, а аз не — отвърна той и започна да плаче. За първи път разказваше на някого за угризенията си и за първи път можеше свободно да излее мъката си. Йешуа хвана ръката му, остави Франк да се понаплаче и после попита:
— Жена ти беше ли добър човек?
— Нямаше по-добра от нея — отвърна Франк.
— Тогава и ти бъди такъв — каза Йешуа със своя благ, убедителен глас.
Франк спря да плаче и попита иронично:
— Тоест да не обирам повече касите на мобилните оператори?
Йешуа поклати глава.
Франк бутна виното встрани, благодари от все сърце, стана и си тръгна. Изглеждаше почти така, сякаш се беше успокоил. Боже, този Йешуа щеше да изкара луди пари в някоя клиника по рехабилитация в Бевърли Хилс.
Той ми се усмихна:
— Понякога на хората просто им трябва да бъдат изслушани, за да се избавят от демоните си.
Внезапно разбрах колко прекрасно беше това, че бяхме споделили хляба си.
Глава 13
С Йешуа си тръгнахме от ресторанта и известно време се разхождахме мълчаливо край езерото в посока към центъра на града. Сега мълчанието не ме притесняваше. С Йешуа наблюдавахме залеза. Над Малентското езеро той не беше така впечатляващ, както над Форментера, но все пак достатъчно красив, за да му се наслади човек за няколко мига.
Не знаех какво да мисля за Йешуа. Ту исках да избягам от него, ту просто да слушам гласа му, ту да му схрускам задника. А кой знае дали и той случайно не искаше да схруска моя задник. Обективно погледнато, с нищо не ми намекваше, че му минава такава мисъл. Така и не сканира тялото ми отгоре до долу, нито поде нещо като флирт. Защо така? Толкова ли съм непривлекателна? Или не съм достатъчно добра за него? Какво си въобразяваше този тип? Като дърводелец едва ли беше топобект на желанията сред жените!
— Защо ме гледаш така лошо? — попита Йешуа, а аз му отвърнах смутено:
— Ааа, нищо, просто понякога ходя малко намусена.
— Не, не е така — отвърна той — имаш дружелюбен вид.
Той каза това без нотка на ирония. Изобщо у него се наблюдаваше така нехарактерната за времето ни липса на всякаква ирония. Дори за миг не усетих в някое от неговите действия или жестове изкуственост, заученост или помпозност. Той наистина считаше, че имам дружелюбен вид. Това комплимент ли беше? Поне беше по-добро от лицемерието на Свен: „Обичам всяко грамче от теб.“