— С удоволствие, каквото и да е това.
Йешуа му показа какво е. Той изпя великолепен псалм, подбран — вероятно инстинктивно — за банкери, с изречението: „Колкото и да расте богатството, не изгубвайте сърцата си по него.“
Когато свърши, банковите служители въодушевено му изръкопляскаха. Като викаха: „Браво“, „Още“ и „Хайде още един, още един.“
Така Йешуа изпя още един псалм. И подтикван от банкерите, още един. И още един. Общо осем, докато барът не затвори. Дълбоко развълнуван, барманът се отказа да включи в сметката ни цялото червено вино — дори банковите служители бяха минали от кайпириня8 на червено вино — и всички се разделиха с благодарност с Йешуа. А аз като гледах след въодушевените банкови служители, имах чувството, че на следващия ден ще отпуснат много повече кредити на своите клиенти.
Йешуа ме придружи до дома на баща ми, а аз бях толкова окрилена, колкото и пияна. Отдавна не бях пила толкова много вино, колкото с този мъж (който изглеждаше учудващо трезвен, което значи, че или носи на пиене, или просто има по-добър метаболизъм). А и със сигурност това беше най-странната вечер, която съм прекарвала с мъж, ако не се брои денят, в който Свен прецени, че за една нощ можем да делим една стая с майка му, защото целият хотел във Форментера беше резервиран.
Йешуа умееше някак си да вълнува хората. Той развълнува и мен. Но силно се съмнявах, че вълнението беше взаимно. Дали ме намира за привлекателна? Все още не беше погледнал гърдите ми. Да не би да беше хомосексуалист? Това би обяснило защо е толкова фин човек.
— Беше прекрасна вечер — усмихна се Йешуа.
О, може би все пак ме намираше за привлекателна?
— Хапнах, попях, но най-вече се смях — обясни Йешуа. — Такава чудесна вечер не съм имал отдавна на земята. И то единствено благодарение на теб, Мари. Благодаря!
Той ме погледна с невероятните си очи, пълни с благодарност. Като нищо можеше да му се вярва, че отдавна не се е забавлявал така.
С повечко въображение това би могло да се изтълкува като интерес към мен. А толкова исках! Ако коленете ми да затрепереха още съвсем мъничко, щяха да затанцуват чарлстон.
— Може би искаш да се качиш горе с мен? — попитах, без много да му мисля и веднага се изплаших от самата себе си. Проклетото ми подсъзнание искаше да вкара този мъж в леглото ми?
— Но какво ще правим горе? — попита Йешуа съвсем простодушно.
Не, не биваше да си лягам с него. Това щеше да е грешка, по много и най-различни причини: заради Свен, заради Свен, заради Свен. Но и заради Ката, от която сигурно после цяла година щях да слушам намеци за инструменти.
— Мари?
— Да?
— Зададох ти въпрос.
— Да, зададе ми — потвърдих аз.
— А ще отговориш ли на въпроса ми?
— Разбира се.
Ние мълчахме.
— Мари?
— Да?
— Щеше да ми даваш отговор.
— А-аа, какъв беше всъщност въпросът?
— Защо трябва да те придружа до горе? — повтори меко Йешуа. Очевидно наистина не подозираше нищо. Откачалка. Той бе така невинен. Това някак си го правеше още по-привлекателен.
Но ако той нямаше представа защо искам да отидем горе, значи все още можех да избегна неловката ситуация и да се предпазя от извършването на поредната грешка. Или още по-лошо: той да ме отблъсне.
Като нищо можех да се измъкна. С моята пияна глава само трябваше да отговоря нещо не толкова банално като „да пийнем по кафе“.
— Какво искаш да правим? — попита още веднъж Йешуа.
— Да рендосваме.
— Да рендосваме?
Тъпото червено вино!
— А-аа… имах предвид да рундосваме.
— Да рундосваме?
— Да — ухилих се аз някак криво.
— Какво е това?
О, Боже, откъде да знам?
— Аз… ааа… тоест, имах предвид рендосване… да поправим покривното скеле — обясних бързо.
— Искаш да работим заедно на покривното скеле?
— Да! — отвърнах, щастлива, че нещата взеха такъв обрат.
— Но по това време ще събудим баща ти и сестра ти — започна да разсъждава Йешуа.
— Именно, и затова по-добре да не го правим! — заявих аз леко откачено.
Йешуа ме погледна учудено. Ухилих се смутено.
После той каза:
— Добре, тогава ще рендосваме заедно утре.
— Чух това! — извика задавено зад нас един агресивен глас. Обърнах се и иззад сливовото дърво в края на голямата градина пред къщата изскочи Свен. През цялото ли време ме е чакал пред дома ми?