Наистина твърде много мисли отделях за някакъв дърводелец, на който му хлопа дъската.
Отново легнах в леглото си, загасих лампата и реших да мисля за нещо друго, вместо за Йешуа… и за неговия чуден глас… и неговата страхотна усмивка… и неговата харизматичност… и за тези очи… тези очи… тези… Ооо, да му се не види!
Опитах се да мисля за някой друг. Някой готин мъж. Джордж Клуни, например, добра идея, най-добрият актьор във вселената… но той нямаше такава страхотна усмивка като Йешуа… нито такива страхотни очи… и тези очи…
О, Боже, дори Джордж Клуни не е в състояние да отклони мислите ми от Йешуа!
Добре, де, тогава ще мисля за Марк. Нали заради това, че още имах чувства към него, стигнах дотам, че да изоставя Свен пред олтара. Мислех за Марк… за неговата външност… неговата харизма… която обаче не можеше да се сравнява с тази, на Йешуа… тъй като Йешуа има някаква страхотна аура… и е по-добър човек… и има страхотен глас… и тези очи… тези очи… очи… очи… очи…
О, не! Йешуа беше луд, но дори и Марк не можеше да го пропъди от мислите ми. Сестра ми имаше право: ако някой чупеше рекорди по влюбване в неподходящи мъже, то това бях аз.
Глава 17
— Исус?!? — запревива се Ката в пристъп на неудържим смях на масата по време на закуска, а аз се ядосах, че изобщо и разказах за вчерашната среща. След почти цяла минута най-после спря да се смее и внезапно ме погледна напълно сериозно:
— Направи ли си вече тест за бременност?
— Но аз дори не съм спала с него — отговорих възмутено.
— Ами непорочното зачатие? — каза Ката и отново избухна в смях.
Замерих я с хлебче. И с лъжица. И с чашка за яйце. Тя спря да се смее, едва когато хванах в ръка буркана с мармалада.
— Не е смешно — казах кисело.
— Не, от къде на къде — прихна Ката отново.
Когато пак се успокои, взе едно хлебче, за да го намаже, а лицето й се разкриви. Отново я беше пронизала болката в главата.
— Сега обаче не е от червеното вино — установих загрижено.
— Напротив — утеши ме Ката малко по-бурно.
— Кога си пак на контролен преглед? — попитах.
— След три седмици.
— Не може ли да го изтеглиш малко по-рано?
— Няма нужда.
— Ами ако има? — наистина се страхувах за нея.
— Тогава — усмихна се дяволито Ката, — твоят Исус може чудодейно да ме излекува.
Замерих Ката по главата с още едно хлебче.
Някой позвъни. Надникнахме през кухненския прозорец: пред вратата стоеше Йешуа със своето куфарче с инструменти.
— За месията говорим, а той… — пошегува се Ката и отпи от кафето си.
— До края на живота си ли ще слушам шеги за Исус — осведомих се.
— Някои ще можеш да прочетеш и в следващите комикси — отвърна Ката.
Позвъни се още веднъж.
— Няма ли да отвориш вратата на Божия син? — попита ме тя.
— Не, ще набия дъщерята на уролога — усмихнах се аз повече горчиво, отколкото сладко.
— Но толкова много гняв едва ли ще се хареса на Исус — смъмри ме Ката. Тя хвана „Малентски куриер“, където имах само още пет дни отпуска, и ме остави аз да отида да отворя. Нямаше как татко да отвори на дърводелеца. Точно сега заедно със Светлана бяха на летището в Хамбург, за да вземат нейното копеле. Станах пъшкайки, отидох до външната врата, отворих я и бях смаяна от гледката, която ми се разкри. Йешуа беше напълно невредим: окото му не беше насинено, нямаше драскотини, нито устата му беше подпухнала.
— Добро утро, Мари — поздрави ме той. Изглежда се радваше, че ме вижда отново. А неговата усмивка отново накара коленете ми да омекнат.