— Или по този начин — усмихна се лукаво Михи — или да попиташ пастор Гавраил. Нали той го познава.
— Имаш право. Но май ще е по-добре да вляза с взлом в здравноосигурителната каса — отвърнах с въздишка.
Пред дома на пастора срещнах майка ми, която с радостно свирукане излизаше от вратата. Задоволството, изписано на лицето й, ми даде основание да заключа: в момента и майка ми, и баща ми, имат по-добър сексуален живот от мен. Факт, който беше в състояние да докара депресия на жена в средата на трийсетте с дори доста по-здрави нерви от моите. Мама ме попита усмихната:
— Как си, Мари?
— Била съм и по-добре — отвърнах и се зачудих дали да не я попитам за връзката й с Гавраил. Но това отново щеше да доведе до кавга. Както всеки път, когато съм я питала за нейния интимен живот. Боже мой, защо родителите ми не можеха да правят това, което правят съпрузите на тяхната възраст: да скучаят заедно на дивана?
— Сигурно искаш да знаеш защо бях при Гавраил. И имаш право да научиш.
Не бях убедена, че искам да се възползвам от това си право. Но представата, след Светлана като мащеха, да се сдобия и с Гавраил като пастрок, ме накара да попитам:
— Е, добре, защо беше при пастор Гавраил?
В отговор майка ми запя „Girls just wanna havefun“9.
— За последно си била момиче миналия век — отвърнах заядливо.
— Ти също — контрира ме тя.
— Сега вече наистина ми е тъпо — вкиснах се аз и понечих да мина покрай нея. Но мама ми препречи пътя.
— Ако имаш нужда от помощ… — започна тя.
— Определено няма да дойда на терапия при теб — прекъснах я.
— Естествено, нали аз съм виновна за всичките ти проблеми, задето се разведох — отвърна лаконично тя, а аз закимах прекалено утвърдително.
— Знаеш ли, Мари, когато стане на определена възраст, човек трябва да спре да обвинява за всичко родителите си. И да поеме живота си в свои ръце.
— И кога точно е тази възраст? — попитах язвително.
— В началото на двайсетте — усмихна се подигравателно тя. И добави в движение: — Но ако все пак се нуждаеш от професионална помощ, с удоволствие ще ти намеря добър терапевт.
Погледнах след нея, арогантният й вид винаги така ме ядосваше, че ми идеше да си намеря добър професионален убиец.
Когато влязох в офиса на Гавраил, отново погледнах картината на причастието и установих, че Исус наистина има нещо общо с Йешуа, макар и не в по-голяма степен, отколкото с единия от „Би Джийс“. Това беше вече малко страшно. По някакви причини Гавраил тъкмо задраскваше всичките си срещи за следващата седмица. Без да вдига поглед от календара, той ме попита:
— А, пак ли ще се омъжваш?
След трийсет години без нито един засмял се на неговите проповеди, Гавраил така и не разбра, че чувството му за хумор не е негова силна черта.
— Аз… аз искам да ви попитам нещо. За Йешуа.
Сега вече Гавраил ме погледна и се намръщи, но аз не се изплаших и храбро продължих:
— Той… каза, че е Исус. Той… той луд ли е?
Гавраил ми отвърна, като строго ми зададе насрещен въпрос:
— Какво искаш от него?
Слава на Бога, че бях трезва и не споменах нищо за „рендосване“.
— Той луд ли е? — повторих вместо това въпроса си.
— Не, не е луд.
— Тогава защо лъже? — осведомих се, Гавраил не обърна внимание на въпроса ми, а само каза:
— Мари, Йешуа никога няма да отговори на чувствата ти.
— Защо? — попитах, без да съобразя, че така признавам, че изпитвам нещо към Йешуа.
— Повярвай ми, този мъж никога няма да се влюби в някоя жена — заяви категорично Гавраил.
А аз си помислих: „Боже мой, значи Йешуа е гей!“
Когато се прибрах вкъщи, започнах да си блъскам главата над това. Нали Йешуа ми разказа за някаква друга жена, как тогава може да е гей? Но, от друга страна може би на хората от Палестина им е трудно да имат нормални връзки, едва ли не толкова трудно, колкото и на професионалните футболисти. Вероятно там предпочитат да кажат на жена, която искат да разкарат „Аз съм Исус“ вместо „Обичам да нося розово бельо.“
Ката беше излязла, значи не можех да говоря с нея за тези си размишления. Ето защо направо се покатерих при Йешуа на покрива. Той тъкмо режеше поредната нова дървена подпора, като пак си пееше един от своите псалми. Щом ме видя, спря да пее и ме погледна по-меко от преди. Изглежда, че ядът му се беше изпарил. Моментално пристъпих към акцията „дискретно подшиване“: