Когато навремето, бял като стена, той застана пред мен и ми съобщи, че мама си е тръгнала, не можах да повярвам. Попитах го дали все пак няма някакъв шанс тя отново да се върне при нас.
Той мълчеше. Дълго. Накрая само поклати безмълвно глава. После започна да плаче. Трябваше ми време, за да мога изобщо да го осъзная: моят татко плачеше. И понеже изобщо не можеше да спре, аз го прегърнах. И той плака на рамото ми.
Никое дванайсетгодишно момиче не бива да гледа как плаче татко й.
Само си виках: „Мили Боже, моля те, направи така, че всичко да се оправи. Мама отново да се върне у дома.“ Но молитвата ми не беше чута. Сигурно точно по това време Бог е бил зает да спасява хората в Бангладеш от някоя кървава катастрофа или нещо подобно.
Сега, след всичките тези години, татко най-после беше щастлив. Но вместо да се радвам за него, се страхувах да не го видя отново разплакан. Почти беше сигурно, че тази Светлана ще разбие сърцето му.
Той ми каза решително:
— И, само да те информирам, ще доведа Светлана на сватбата.
После излезе, като затръшна вратата, което на мен ми се стори някак театрално. Известно време гледах втренчено вратата, после погледът ми попадна върху списъка е поканите. И мигрената настъпи.
Глава 4
Независимо от това, което си мислеше пастор Гавраил, аз често се молех на Бог. Не вярвах чак сто процента в някакъв всемогъщ господар на небето, но искрено се надявах, че такъв съществува. Ето защо се молех, когато пътувах със самолет. Или преди да изтегля номер от томболата. Или когато исках постоянно дерящият се оперен тенор в апартамента под нас да изгуби гласа си.
Но най-вече се молех тази Светлана да не разбие сърцето на татко.
По-голямата ми сестра Ката, която със своята руса, разрошена коса приличаше на непокорната версия на Мег Райън, намираше молитвите ми за глупави и дори ми го каза. Тя беше пристигнала в Маленте една седмица преди сватбата и сега ние тичахме край Малентското езеро на лятното вечерно слънце.
— Мари — усмихна се Ката — ако има Господ, защо тогава съществуват неща като нацизъм, войни или „Modern Talking“?
— Защото на хората е дадена свободна воля — отвърнах, цитирайки Гавраил.
— А защо се дава на хората свободна воля, с която те взаимно да се изтезават?
Помислих малко, после отсякох:
— Шах и мат.
Ката винаги е била по-зрялата от нас двете. На седемнайсет тя заряза училището, отиде в Берлин (за нея това беше анти-Маленте), там разбра, че е лесбийка и започна кариерата си като художник на комикси в един национален ежедневник, със заглавието „Сестри“. За две сестри. За нас.
От двете ни Ката беше в много по-добра форма. Тя дори не се задъха, докато аз след няма и осемстотин метра вече не мислех, че красивото Малентско езеро е чак толкова красиво.
— Да прекратим ли тичането? — попита тя.
— Трябва… да сваля още два килограма до сватбата — едва успях да кажа.
— После пак ще си станеш 69 — усмихна се дяволито Ката.
— Никой не понася стройни многознайки — контрирах я заядливо аз.
— Нали е чудесно, че след двайсет години въздържание татко пак ще прави секс — зачекна Ката темата за www.love-eastem-europe.com.
Татко правеше секс?
Дори не исках да си представям такава картина! Ала за мой ужас тъкмо тя се загнезди в мозъка ми.
— Той определено е щастлив сега и…
Ката не довърши, защото сложих ръце на ушите си и високо запях: „Лалала, не желая да го чувам. Лалала, и не ме интересува.“
Ката спря да говори. Махнах ръцете от ушите си.
— Макар че мъжете — поде отново усмихнато Ката, — които като татко дълго не са имали връзка, в един момент сигурно тръгват по проститутки…
Отново сложих ръце на ушите си и с все сила запях: „Лалалала, ако не спреш да ми говориш, на кайма ще станеш ти…“
Ката ми се озъби:
— Винаги съм се впечатлявала от зрялото ти поведение.
Бях твърде задъхана, за да отговоря каквото и да било и се строполих изтощено на първата срещната пейка, която стоеше в сянката на едно кестеново дърво.
— И винаги съм се впечатлявала от отличната ти форма — допълни Ката.
Хвърлих по нея един кестен.
Ката само се усмихна дяволито. Тя нямаше и една десета от моята чувствителност на болка. Докато аз хленчех за всеки счупен нокът, тя остана твърда дори когато имаше тумор в главата преди около пет години.