— И Мари…? — попита Гавраил.
— Не ще и да чуе.
— Има си хас — изсумтя Гавраил.
— За кратко успях да се почувствам напълно необременен — каза Исус и се усмихна. Гавраил не можеше да повярва и само сумтеше.
— Дори научих нещо от нея — каза Исус.
— Как да се кълчиш ли?
— Това също. Но най-вече научих от Мари — продължи Исус — че хората могат да бъдат насърчавани сами да си прощават.
Гавраил спря да сумти. Това беше учудващо мъдро. Ако и да идваше от Мари. Тя… тя беше… наистина беше научила месията на нещо… направо невероятно!
— И освен това ми даде утеха — каза меланхолично Исус.
Гавраил познаваше този поглед. Точно така гледаше той, когато Мария Магдалена беше до него. Това бе поглед, който означаваше: „И аз имам нужда от някой до себе си.“
Исус наистина беше влюбен в Мари! Може би самият той още не си даваше сметка за това, нали му липсваше опит в тези работи, но Мари бе докоснала сърцето му. В това спор нямаше!
Любовта, такава, каквато Бог я бе измислил, наистина беше странно нещо. Но че собственият му син ще я срещне два пъти. Всевишният със сигурност не е предвидил.
Или пък напротив? Все пак, нали Всевишният е наречен така и поради факта, че е Всезнаещ. Всичко това съвсем обърка Гавраил.
— Но… — попита вече колебливо той — ще пренебрегнеш ли заради Мари своята мисия?
— Какво? — учуди се Исус.
Гавраил се ядоса сам на себе си. Току-виж подсказал на Исус подобна глупава мисъл. Да не вземе сега пък да не дойде небесното царство на земята, само защото той не умее да си държи устата затворена?
— Питаш това заради своята любов към Силвия? — искаше да узнае от Гавраил месията. С което пък тикна самия Гавраил към глупавата мисъл, че ако Страшният съд не се състоеше, Гавраил можеше да продължи да си живее щастливо със Силвия. И да се наслаждава на любовната игра. И на всички неща, за които тя говореше, и които още имаше да му показва. Това, за кама сутра, например, звучеше много интересно.
— Мислиш ли, че ще бъде правилно, ако поизчакаме още малко? — попита Исус нерешително. Очевидно и той искаше да прекара още известно време с Мари.
Гавраил се бореше със себе си. Може би тъкмо сега той и Исус биваха подложени на изкушение. Той трябваше да се противопостави на тези чувства. Трябваше да остане твърд. По волята Божия!
— Още днес замини за Йерусалим — трескаво предложи той на месията. — Трябва да въдвориш небесното царство на земята.
Исус помисли, после се сети за задълженията си и заяви:
— Безспорно имаш право.
Той взе от гардероба чантата с инструментите си и се сбогува:
— Всичко хубаво, приятелю.
Гавраил отвърна:
— Всичко хубаво.
След което месията напусна пасторския дом. Гавраил гледаше след него и си мислеше: „За малко, нещо толкова глупаво като любовта, да обърка Божиите планове.“
Глава 32
Когато най-после си възвърнах способността да говоря, попитах Михи:
— И… и Исус е предсказал това?
Просто не можех да си представя, че Исус — че Йешуа би участвал в това.
— С обявяването на приближаващия край той ще накара много хора да се замислят за своите действия и да намерят пътя към Бог — заяви Михи.
— Това… не го вярвам.
Тогава Михи взе Библията, разлисти я и каза:
— Пише го на много места, виж например в Матей 24, Исус казва: „Тогава ще каже и на тези, които са от лявата му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“
— Добре се ориентираш в материята… — смотолевих. И после попитах боязливо: — Знаеш ли какви са критериите за приемане в небесното царство?
— Явно си убедена, че този мъж е Исус — каза Михи. Вече изглеждаше ужасен. Моят страх изглежда бавно се бе пренесъл върху него. Или той наистина се тревожеше за мен.
— Какво трябва да прави човек — обясни тогава той — не е казано точно в Откровението на Йоан. Но предполагам, че ако човек се е ръководел в живота си от множеството повели в Библията, не би трябвало да има проблеми.