— Само че от десетилетия обича неподходящата жена — добави тъжно той.
Стана ми още по-неловко, ако това изобщо беше възможно. Сега вече не можех да поддържам илюзията, че приятелството на Михи към мен е от чисто платоническо естество. Михи понечи да ми се обясни в любов. Но не желаех да слушам. Ето защо отклоних поглед от него. Погледът ми попадна върху една DVD обложка и настойчиво помолих Михи:
— Моля те, кажи ми, че тя се казва Тили Швайгер.
Михи се учуди.
— И така няма да загубя един приятел — допълних.
Михи помисли малко, после каза с тъжна, измъчена усмивка:
— Да, казва се Тили Швайгер.
— Благодаря.
Мълчахме дълго. После Михи зададе въпрос, който отдавна глождел душата му:
— Обичаш ли Исус? Имам предвид, не по начина, по който ние, обикновените християни? И което не би било редно.
— Така изглежда — рекох отчаяно.
Това признание го засегна. Михи цял живот беше почитал Исус. И ето че сега беше единственият човек на света, който ревнуваше от Божия син.
Той храбро се опита да изтласка това чувство и каза нещо, което ме покруси:
— Светът е заслужил да бъде унищожен.
Гледах го смаяно, а той ми обясни защо мисли така:
— На земното кълбо има твърде много ужасни неща: граждански войни, замърсяване на околната среда, трафик на хора…
И на мен спонтанно ми хрумнаха неща, заради които човечеството спокойно може да седне на подсъдимата скамейка:
• Пролетния празник на народната музика
• Татуировките над задника
• Оливър Похер
• Рекламните клипове с малки деца
• Бургерите в Макдоналдс
• Дебеловратите момчета с глуповатите физиономии
• Родителите, които кръщават децата си с името Шантал.
Дали Михи имаше право? Наистина ли щеше да е добре да настъпи небесното царство? Редно ли беше изобщо да се съмнявам? Или сега беше моментът да изкарам курс по плуване в огнено езеро? Или и без това принудително щяха да ме запишат? Или има още време да взема съдбата си в свои ръце?
Ами ако няма?
Тогава направо да се простя с всички мечти, които някога съм имала, свързани със семейство, деца… такива едни мънички, сладички, неизискващи особени грижи момиченца, които още като бебета спят по цяла нощ… и по-късно не спират да ми повтарят: „Мамо, ти си най-добричката и изобщо не си тоооооолкова дебела…“
И тъй като съм я подкарала с прощаването: нека се простя и с надеждата, че мога отново да опитам да постигна нещо значимо в живота си. Така и ще си отида от тази земя като едно ж и в о т н о.
Трябваше непременно да науча от Исус датата, на която ще загине светът, независимо от това, че ми беше ужасно сърдит.
Глава 38
Пастор Гавраил седеше в пълната догоре с пяна вана. Заедно със Силвия, която се наслаждаваше на това, как той й сапунисва гърба. Днес тя беше по-отпусната и бе настроена повече за нежност, отколкото за секс. Тя дори беше казала, че има чувства към него, което накара сърцето му така развълнувано да забие, както обикновено ставаше само в присъствието на Бог. Психоложката у Силвия можеше и конкретно да му обясни защо така изведнъж можеше да се разкрие пред него. След повече от двайсет години тя най-после се бе помирила с дъщеря си, което отключило емоционалните й блокади, досега тя не можела да се отдаде на друг мъж, защото все се чувствала виновна спрямо Мари. Докато Силвия разказваше за своята мъка, която е имала през всички тези години по отношение на дъщеря си, Гавраил си мислеше, че семействата са поредната недомислица на Бог. Нищо не предизвикваше у хората повече радост и в същото време мъка, повече ликуване и едновременно гняв, от едно семейство. Животът на хората щеше да е много по-прост, мислеше си Гавраил, ако Бог бе замислил размножаването им и отглеждането им по подобие на дъждовния червей.
Сега поне на Гавраил не му се налагаше да слуша за семейните проблеми на своите енориаши, тъй като се беше обявил за болен за остатъка от времето, през което на света му оставаше да просъществува. За това неговият приемник на име Денис щеше да встъпи в длъжност малко по-рано от предвиденото, по-точно от тази сутрин. Денис беше един от онези модерни свещеници с маратонки, които обичаха празниците на града и евангелическите песни, но които бяха загубили всякаква вяра по време на следването си по теология и се питаха защо не са си избрали някоя по-доходна професия, като например инвестиционен брокер.