Самият Гавраил обичаше празненствата и пиенето на кафе с енориашите толкова малко, колкото и факта, че бидейки мъж, човек е снабден и с простата. Според него, нямаше човек, който да мисли за Бог, докато си хапва сладкиши.
И когато се позвъни на вратата, Гавраил си помисли, че е свещеникът с маратонките и реши, че няма да излезе от ваната заради този атеист. После чу входната врата да се отваря и един глас да вика „Гавраил!“ Това беше гласът на Исус. И Гавраил в пристъп на ужас едва не пръдна във ваната.
— Твоят дърводелец пак е тук — установи Силвия делово. Естествено, тя си нямаше и понятие какво означава това. Но и Гавраил не схващаше какво става: Нали Исус отдавна трябваше да е в открито море на път към Израел?
Той чуваше как стъпките на Божия син се приближават. Всеки миг той щеше да ги сгащи във ваната заедно със Силвия.
— Приличаш на съпруг, когото улавят в изневяра — усмихна се Силвия дяволито.
— Този дърводелец е Исус — изтърси неволно той. За миг Силвия го погледна ужасено, след което избухна в смях.
Исус влезе в банята и видя във ваната Гавраил. Заедно със Силвия. Която се беше зачервила от смях.
Гавраил се запита дали нямаше да е по-добре просто да потъне във ваната и да остане под водата докато не отминеше Страшният съд.
Но Исус се извини:
— Извинявай, приятелю.
Та Гавраил не беше прелюбодействал, нито беше нарушил правилата за къпане в третата книга на Мойсей (които и без това не интересуваха Божия син, той беше човек, който поставя вярата над правилата), ето защо и не беше порицан от Исус: Месията само помоли Гавраил да проведат спешен разговор, след което напусна банята и отиде да почака в кухнята. Гавраил веднага изскочи от ваната и започна светкавично да се подсушава. Силвия се смая:
— Ама ти наистина се държиш така, сякаш това е Исус, а аз сатаната.
— Сатаната? — Гавраил изгледа Силвия.
Да не би наистина той да имаше пръст в тази работа?
Чрез Мари?
И чрез Силвия?
Ами да, как иначе Исус — без намесата на сатаната — е успял да се влюби в такава като Мари.
След като се облече, Гавраил се втурна с мокра коса в кухнята. Исус му разказа какво се беше случило на пристанището и че сестрата на Мари няма тумор в главата си, въпреки че Мари твърдяла противното.
— Допускаш ли, че тя ме е излъгала умишлено? — попита Исус своя стар приятел.
Гавраил се поколеба за миг, после сподели с Исус своето подозрение:
— Трябва да вземем предвид възможността сатаната да има пръст в цялата работа.
— Той иска да ме вкара в изкушение? — попита удивено Исус.
— Ти чувстваш ли се изкушен от Мари? — най-големите опасения на Гавраил изглежда се потвърждаваха.
Исус също се запита дали наистина Мари го изкушава? Вярно, той се чувстваше привлечен от нея, но нима имаше нещо повече?
— Възможно е и аз да съм бил изкушен — заяви Гавраил. — Сатаната ни дава това, което най-много желаем. На мен, жената, която винаги съм обичал. А на теб, жена, която вижда човека у теб.
Той премълча за това, че според него е особено коварно от страна на сатаната да избере точно жена като Мари, за която никой не би предположил, че изобщо може да изкуши някой мъж, камо ли Божия син.
Исус не се съгласи с подозрението, че Мари е дело на сатаната, стори му се направо нечувано:
— Сатаната вече се опита веднъж да ме изкуши. Някога, в пустинята. Той ми предложи вода, храна, кралства… но не и любов.
— Е, сега е поусъвършенствал методите си — рече Гавраил. — Кралства не всеки човек иска, но любовта… В неин плен попада всеки, кой по-рано, кой по-късно. Дори ангелите.
Исус запротестира:
— Аз… аз просто не мога да повярвам, че Мари е сключила договор с дявола.
— Няма друго обяснение — започна да се самоубеждава Гавраил. За него това означаваше да изхвърли Силвия от дома си (а заедно с това и от ваната си).
Исус беше толкова объркан, че пожела да се оттегли за молитва, търсейки за тази цел някое спокойно място. Но търсенето не го отведе в църквата. Нито в градината зад пасторския дом. А на мостчето, на което с такова удоволствие беше седял с Мари. Той приклекна, погледна искрящата на вечерното слънце вода и започна да се съмнява. Не в Мари, а в себе си. Защото имаше още едно обяснение за това, че той не се бе качил на борда на кораба. Нещо, което досега не си признаваше. Може би… може би той изобщо не искаше да настъпи финалната битка. Част от него беше разколебана по отношение на мисията му да накаже хората, това беше нещо, което не му доставяше никаква радост. В Юдея той винаги бе заплашвал с Божия гняв, за да накара хората да следват правия път. Това помагаше. Но не беше нищо повече от заплаха.