Може би се чувстваше така привлечен от Мари заради собственото си колебание и с удоволствие се оставяше да бъде възпрян от нея в мисията си.
Глава 39
Зверски се зарадвах, когато видях Йешуа да седи на нашето мостче. Това ми показваше, че и за него мястото означава нещо. Гневът му се беше изпарил, той като че ли дори не се изненада, че ме вижда, по-скоро беше потиснат, замислен. Седнах до него и провесих краката си до неговите над водата.
Седяхме си там мълчаливо, като двама души, които имат зад гърба си няколко чудни срещи и една невероятна целувка по бузата, но за които е пределно ясно, че от тях няма да стане двойка, тъй като бяха от два различни свята.
Йешуа ме гледаше изпитателно, сякаш изпитваше недоверие към мен. Наистина ли вярваше, че съм си измислила болестта на Ката, за да го задържа при себе си?
— Какво те води при мен? — попита накрая.
— Аз… аз имам въпрос.
— Питай спокойно.
— Кога ще дойде Страшният съд?
Исус почака един безкраен миг и после отвърна:
— Идната седмица, във вторник.
Да узная, че на света му остават още пет дни, беше силен шок за мен. Всичко, което познавах… всичко, което някога ме е вълнувало… всичко, което обичах… съвсем скоро нямаше да го има. И трябваше да погреба всичките си мечти. Реагирах на тази новина като всеки друг човек на мое място: повърнах в езерото.
Докато плуващите патици побързаха да се отдалечат, Исус съчувствено ми подаде носна кърпичка. След като си избърсах устата, заразпитвах предпазливо дали наистина съществува такава книга на живота и това раздаване на присъди от Бог, а също и за огненото езеро. Надявах се, че това е само една грешка в превода и че небесното царство ще настъпи за всички. Но за жалост Исус каза:
— Всичко ще се случи точно така.
С пребледняло лице заявих:
— Това… това, с вечния огън, е доста сурово.
За момент си помислих, че ще се съгласи с мен, но после по него премина тръпка, сякаш полагаше неимоверни усилия да се отърси от всякакви покълнали съмнения. Лицето му стана мрачно, той се изправи, слезе от моста и се приближи до едно ябълково дърво, което се извисяваше на брега и по което нямаше плодове. Той гневно заговори на дървото:
— От днес няма повече да раждаш плодове!
Дървото изсъхна пред очите ми.
Исус ме погледна строго, както авторитарен учител по време на устен зрелостен изпит. Само че така и не разбрах какво искаше да ми каже с това Исус.
— Това ще се случи с всички, които не са живели по Божиите правила — заяви назидателно той.
— Май трябва да поработиш над метафорите си — изтърсих. — Някак твърде сложни са.
Исус продължи назидателната си реч, без да обърне внимание на забележката ми:
— Всеки може да прочете в Библията заповедите за богоугоден живот. Никой не може да каже, че не е запознат с тях. И който е направил добро в живота си, ще бъде възнаграден за това, че не е избрал по-лесния път, пътя на злото.
Разбрах. Значи, жената, която се грижи за старите хора, ще получи възмездие за това, че шефът на старческия дом й е орязал заплатата, само за да увеличи размера на собствената си печалба. Това би било наистина справедливо.
И все пак цялата концепция за наказанието не ми харесваше и бях почти сигурна, че въпросната служителка би ме подкрепила. Предпочитах моят Бог да си бъде благ. Ето защо попитах мрачно:
— Излиза, че Всевишният е зъл, наказващ Бог, така ли?
— Не говори с такъв неласкав тон за Господ — разсърди се на свой ред Исус.
За миг през ума ми се стрелна мисълта: „Боже, та ти си синчето на тати.“ Слава Богу, че се сдържах да не го изрека на глас.