Разбира се, и той беше разработил някои добри идеи за измъчване на хората: неолиберализма, телевизионните реалити шоута. Modem Talking (особено се гордееше с песента „Cheri, Cheri Lady“), но каквото и да правеше, не можеше да стъпи и на малкия пръст на хората. Със своята свободна воля те бяха далеч по-изобретателни.
— Отдавна не сме се виждали — каза внезапно някой зад него.
Сатаната се обърна и видя… пастор Гавраил.
— За последно се видяхме преди близо 6000 години — отвърна сатаната — когато той ме изрита от небето. Или казано по-точно: изтърси ме.
Гавраил кимна:
— Какви времена бяха.
— Да, бяха — кимна сатаната.
Двамата се усмихнаха един на друг като двама мъже, които някога са били приятели и дълбоко в сърцето си съжаляват, че вече не са.
— Изглеждаш уморен — каза сатаната на Гавраил.
— Благодаря, и ти — отвърна Гавраил.
Двамата отново се усмихнаха един на друг.
— Е, какъв е поводът на срещата? — осведоми се сатаната.
— Господ заръча да ти предам нещо — отвърна Гавраил.
— Какво?
— Страшният съд наближава.
Сатаната помисли малко и въздъхна облекчено:
— Е, крайно време беше.
Глава 6
Нашата сватба започна както при много друга двойки: с умерен нервен срив на булката. Стоях трепереща пред входа на църквата, в която гостите очакваха появата ми. Всъщност, почти всичко беше перфектно, така, както винаги съм си го мечтала. Църковните пейки гъмжаха от хора, всеки момент всички щяха да вперят възхитен поглед в моята разкошна бяла рокля, в която и аз се чувствах вече идеално, тъй като с гладуване наистина успях да сваля три килограма. Но най-хубавото беше това, че бяхме прескочили досадното подписване в ритуалната зала! Следователно щях най-романтично да кажа своето „Да“ в църквата, а после вече на място служебното лице от общината щеше официално да завери брачното свидетелство. Както казах, почти всичко беше перфектно. Имаше само един проблем: баща ми отказа да въведе булката.
— Просто не биваше — каза ми Ката, — така да се нахвърляш срещу неговата Светлана.
— Не съм се нахвърляла срещу нея — отвърнах със сълзи на очи.
— Ти я нарече „пияна уличница“.
— Окей, може и да съм я обидила — съгласих се.
Преди да се кача във файтона за църквата, наистина бях твърдо решила да бъда любезна при първата ми среща със Светлана. Но после, когато наистина се изправих срещу тази малко прекалено гримирана, но въпреки това хубава, изящна жена, разбрах, че тя ще разбие сърцето на татко. Такава млада моделка нямаше как да е влюбена в него! В съзнанието ми отново изплува картината, в която татко плаче на рамото ми. И тъй като не можех да понеса тази картина, помолих Светлана да се върне в Беларус. Или да замине веднага за Сибир. Това ядоса татко. Той ме нахока. Опитах се да му обясня, че само го използват. Той продължаваше да ме хока. Тогава откачих. Понеже аз откачих, откачи и той. И тогава на бял свят се появиха изрази като „пияна уличница“, „неблагодарна дъщеря“, „виагра за бащи“.
Защо човек винаги наранява хората, когато иска да ги предпази от самите тях?
— Хайде — каза Ката, избърса сълзите ми и ме хвана за ръка. — Аз ще те въведа вътре.
Тя отвори вратата, органът засвири. С моята любима сестра за ръка пристъпих във великолепната църква с възможно най-голямо достойнство и се отправих в посока към олтара. Повечето от присъстващите гости бяха поканени от Свен. Много от тях му бяха роднини, друга пък бяха негови приятели от футболния клуб, негови колеги от болницата, съседи… В действителност половината Маленте беше в роднински или в приятелски връзки със Свен. Аз самата далеч нямах толкова много приятели. Всъщност, само един истински, който седеше на петия ред: Михи беше сух, мършав тип, с рошава коса, на чиято тениска имаше надпис: „Красотата ужасно се надценява.“
С него се познавахме още от училище. По онова време той принадлежеше към едно наистина чудновато малцинство. Беше католически анагност3.
И днес Михи си остава за мен единственият наистина вярващ човек, когото познавам. Всеки ден той чете Библията, за която веднъж ми каза: „Мари, това, което го пише в Библията, сигурно е вярно. Историите са толкова оплетени, че няма как да бъдат измислени от човек.“