— Мисля, че така предпочиташ чая си — усмихна се Ема Томпсън. Беше толкова хубава, дружелюбна и мила усмивка, че нищо друго не ми оставаше, освен и аз да се усмихна.
— Това раят ли е? — осведомих се.
— Не, всичко тук е сътворено само за теб.
— Не е лошо да си Бог — отбелязах при вида на прекрасната градина.
— Да, така е — усмихна се Ема/Бог.
— Винаги ли си жена? — благодарение на отпускащата обстановка не се страхувах да задавам въпроси.
— Мога да ти се покажа в истинския си образ, но по-добре да не го правя.
— Защо?
— Защото като ме видиш, ще загубиш разсъдъка си.
— Това е добър аргумент — отвърнах, но вече почувствах и малко страх. Затова се отказах да задавам други въпроси, чиито отговори винаги са ме интересували: Какво е имало преди Господ да създаде Вселената? Наистина ли има рай? За какво, мътните го взели, си е мислел Бог, когато е измислял месечния цикъл?
Или когато е измислял туморите?
Вместо това отпих още една глътка от чая-кафе с мляко и погледнах към заобикалящата ни наистина старателно подстригана трева.
— От повече от две хиляди години не съм говорил толкова дълго с човек, колкото говоря с теб сега — заяви Ема/Бог.
Независимо дали исках или не, това ласкаеше егото ми. Отново вдигнах поглед и попитах:
— Ти и Мойсей ли покани навремето на чай?
— Не, след всички години, прекарани в пустинята, той не искаше нищо друго, освен да хапне пресен хляб — отговори Ема/Бог и сръбна чай от своята чаша. След което най-после се върна на темата, поради която ме беше довел тук:
— Ти пречиш на сина ми да изпълни мисията си.
— Да… — съгласих се. Можех ли изобщо да отричам?
— Обичаш ли го?
— Да. — И това нямаше как да отрека.
— По начин, по който всъщност не би трябвало?
— Хмм… — смънках неясно. Естествено, знаех, че чувствата ми към Йешуа не отговарят на нормата, но те си бяха истински. Как тогава биха могли да бъдат нередни?
— Моля те да го оставиш на мира — помоли меко Ема/ Бог и отпи още една глътка чай.
— Не, няма — изтърсих.
Ема/Бог остави чашата чай и смаяно ме погледна. Но по-голямо беше моето смайване, когато си дадох сметка, че противореча на Бог. Такава дързост не е била прощавана на никого.
— Не искаш да се откажеш от него? — попита тя.
— Не — вече беше твърде късно да се отричам от казаното.
— Ти се съмняваш в моя божествен план? — Ема/Бог вече не се усмихваше.
— Да… — отвърнах с треперещ глас, така и така бях загазила, защо да не продължа бодро напред. Просто не разбирах защо трябваше да има огнено езеро или защо навремето е имало потоп (когато бях малка, си бях представяла как трима приятели пингвини — бях ги кръстила Пинги, Понго и Манфред — се отправят към ковчега и там научават от Ной, че могат да влязат само двама. Пинги и Понго успяват да се изкачат по-бързо по дъската към вътрешността на кораба, а Манфред трябва да остане, разочарован до края на живота си от своите приятели. Макар животът на малкия пингвин да не е продължил особено дълго, предвид вече започналия дъжд.)
— Ти се съмняваш в моята доброта? — искаше да узнае Ема/Бог.
— Трудно е да се каже дали ти си обичащ или наказващ Бог — отвърнах смело.
— Аз съм обичащ Бог — беше ясният отговор.
Това не беше убедително за мен и си рекох: „Това го обясни на пингвина Манфред.“
— Но — продължи мисълта си Ема/Бог — аз съм и наказващ Бог.
Тази божествена логика не я разбирах, подобно на много други божествени логики, което очевидно ми и личеше.
— Вие, хората, сте мои деца и като такива, растете и непрекъснато се променяте — обясни тя. — Никога няма да бъдете същите като тези, които сте били в рая. Или по време на потопа. Но като деца трябва да бъдете възпитавани, а докато растете, се променя и начинът на възпитание.
— Аахаа… — проточих аз. В рая по времето на Адам и Ева човечеството е било невинно бебе, после при Содом и Гомор — тийнейджър, който го тресе пубертетът. Ала Господ винаги е бил обичащ родител, понякога нежен, но понякога и строг, като е следвал мотото: „Ако не слушаш, ще ти забраня да гледаш телевизия.“
И както каза Исус, точните правила на поведение в дома на Бога ги има подробно описани в Библията, тоест Бог е последователна в действията си майка (или баща, или какъвто и да е там) с ясни послания.