Глава 47
Стоях бясна пред напълно безобидно изглеждащия трънлив храст и го ругаех:
— Не беше никак красиво от твоя страна!
— С този храст ли си говориш, Мари? — попита Йешуа смаяно зад мен, а аз замръзнах на мястото си. Тъй като не се обърнах към него, Йешуа мина пред мен, погледна вкамененото ми лице и ме попита: — Мислех, че отдавна си се прибрала?
Какво да правя? Да му разкажа как двамата с Бог сме пили чай? Реших да спестя време, като му отговоря нещо, което не носеше никаква информация:
— Не, не съм се прибрала.
Йешуа кимна, това и сам го виждаше.
Помълчахме известно време и на мен внезапно ми хрумна мисълта, че Бог може би е поканил и сина си на чай, за да обсъди с него проблемите, свързани с възпитанието. Тя/Той/То/Каквото и да е там, сигурно беше в състояние да води два паралелни разговора. Ето защо, попитах предпазливо:
— А… ти говори ли с Бог?
— Да, говорих — отвърна Йешуа, а моето сърце щеше да се пръсне от вълнение при мисълта, че той вече знае за решението, което трябваше да взема и че евентуално би могъл да го вземе вместо мен. Макар че, по-скоро не бих го предпочела, едва ли щях да понеса Йешуа да скъса с мен.
— Какво… какво ти каза той? — попитах развълнувано.
— Нищо — отговори Йешуа малко разочаровано. Вероятно и той се бе надявал на повече.
— Нищо??? — не можех да повярвам аз.
— Бог много рядко разговаря с хората — обясни Йешуа.
— Жалък страхливец! — избухнах.
— Какво? — Йешуа беше леко изненадан от моето избухване към Бог, който изглежда наистина беше предоставил изцяло на мен и моята свободна воля да разбия сърцето на Йешуа.
— А-аа… аз… нямах предвид теб — побързах да обясня.
Йешуа се огледа наоколо, но не видя никого нито на пътя, нито в храстите, нито по дърветата.
— Тогава кого имаш предвид? — попита объркано той.
— А-аа… амии… амии… дървото! — запелтечих, понеже не исках да кажа, че ругая Бог, а още по-малко защо го правя.
— Дървото? — сега вече Йешуа нищо не разбираше.
Беше един от онези разговори, при които на човек му се иска да може да върне лентата назад.
— Дървото… е… ааа… страхливец, защото не предлага своите плодове на Бог — рекох пооблекчена, измъквайки се с една колкото правдоподобна, толкова и библейски звучаща причина.
— Но това е ела… — каза учудено Йешуа — тя никога не дава плодове.
— Въпреки това! — настоявах поради липса на по-добър аргумент.
Може би още щях да съм обзета от мъчителното идиотско мънкане, ако гневът към Бог не беше взел надмощие, все пак нали той ми докара тази ситуация на главата. Едно беше ясно, следващият път ще откажа да пия чай с тази жена!
— Защо помръкна изведнъж лицето ти? — попита Йешуа.
Ако сега му кажа истината, мислех си, може би той самият щеше да се разсърди на своя Бог, за първи път в живота си. Но ако Йешуа се скара с Бог, той би страдал и… и… и… Самата мисъл, че Йешуа ще страда, пропъждаше гнева ми и ме натъжаваше.
— Мари, какво има…? — Йешуа беше объркан, и нищо чудно, менях настроенията си по-често от жена в критическата.
Въпросът беше в това, кое повече щеше да нарани Йешуа? Конфликт с Бог? Или това, да се откаже от мен? Наистина, не беше трудно да се отговори на този въпрос. Йешуа никога не би могъл да се откаже от Бог, това, да бъде негов син, бе смисълът на живота му, предназначението му. Докато от мен, разбира се, можеше лесно да се откаже — подобно на всички мъже преди него.
Колкото и да беше мъчително за мен — а може би и за него, — в този миг моята свободна воля беше взела единственото възможно решение. По всяка вероятност щях да съм първата жена, скъсала с Исус.
— Аз… аз мисля, че не е добра идея да остана с теб — казах неуверено, търсейки точните думи.
Йешуа замига на парцали.
— Ти трябва да следваш своя път, а аз — моя — продължих.
— Ти… ти не искаш да останеш с мен? — попита недоверчиво Исус.
— Не…
Йешуа просто не разбираше накъде бия. Нищо чудно, нали нямаше моя опит да бъдеш зарязан от някого.
— Ние… не си подхождаме — казах истината, като така изтърсих една от най-изтърканите фрази за скъсване.
— Но защо? — попита Йешуа. Той май доста трудно зацепваше.
Това го правеше още по-сладък. Но пък цялата тази ситуация — още по-трудна за мен.