— Не трябва ли с ангелския сонм да се борите на страната на Исус в Йерусалим? — попитах.
— Така е, въпреки че сега съм човек, това си остава мой дълг.
— Обаче…?
— Няма да го изпълня. Искам да съм до Силвия и да се застъпя за нея, когато тя се изправи пред Бог.
Виждайки изумлението ми той ми разказа как някога заради майка ми е помолил Бог да го превърне в човек и как в следващите десетилетия напразно е очаквал знак от нея, че го обича. Бях трогната, когато чух това, беше толкова романтично от негова страна, толкова очарователно, разбира се и невероятно глупаво, но най-вече си беше романтично.
Улових се, че завиждам на майка ми, задето Гавраил заради любовта си към нея е обърнал на Бог крилатия си гръб.
Придумах майка ми по телефона да се срещне с Гавраил. Него го помолих да не разказва историята за своя произход, докато не дойде краят на света, понеже преди това тя нямаше да му повярва и щеше си помисли, че нещо я занася.
Гавраил споделяше това съображение и само се извини на майка ми, без да разкрива тайната си. После двамата поседяха известно време безмълвни един до друг на леглото ми като двама неуверени тийнейджъри. Дълго. Твърде дълго, както започна да ми се струва, тъй като времената бяха такива, че не биваше да се прахосват. Ето защо изтърсих:
— Ами хайде де, целунете се!
Двамата се засмяха смутено, после майка ми събра кураж и целуна Гавраил. В началото той се поколеба, все пак аз още бях в стаята, но. Майка ми така силно притисна устните си към неговите, че на него не му оставаше нищо друго, освен да отвърне на целувката. Дълго. Твърде дълго, както започна да ми се струва, още повече, че двамата междувременно ме бяха забравили и дори започнаха да се опипват. Аз си помислих: „Хей, сега е идеалният момент да се измъкна.“ Обърнах се към вратата и понечих да изляза, но там стоеше татко. И гледаше как неговата бивша съпруга се натискаше.
— Силвия? — попита смаяно той.
Двамата на леглото престанаха да се целуват и го погледнаха сконфузено. Има моменти, в които предпочитах да съм Спиди Гонзалес, най-бързият мишок на Мексико.
Очаквах, че баща ми ще изпадне, в амок, нали беше тъгувал по майка ми повече от двайсет години. Но нищо подобно не се случи. Вместо това той се усмихна и рече:
— Изглежда, че и двамата сме намерили щастието си.
В отговор мама също се усмихна:
— Да, явно сме го намерили.
Странно, допреди два дни все още копнеех родителите ми отново да се съберат, а сега бях невероятно щастлива, че те вече не се карат и са си намерили нови спътници в живота. Да, изглежда, че наистина е трябвало да порасна още и добре стана, че се получи навреме преди края на света.
Баща ми ни покани на зеле с наденица в кухнята и обяви, че малко по-късно ще ни почерпи с вкусен сладолед за десерт в центъра на града. Докато ядяха зелето, мама и Гавраил се гледаха влюбено, Светлана и татко също се гледаха влюбено, а аз гледах моето зеле не чак толкова влюбено.
Седях си сама между две влюбени двойки — съкровена мечта на всеки необвързан — и Йешуа ми липсваше ужасно. Имаше още няколко дни до идния вторник и трябваше да ги прекарам в любовни терзания. Супер, нямащо.
Дъщеричката на Светлана се втурна в кухнята, понеже баща ми извади от фурната специално за нея приготвените картофки. Малката беше домъкнала със себе си една нова приятелка на име Лулу, която беше от онези седемгодишни момичета, които използваха гланц за устни. Двете седнаха на масата и успешно саботираха всеки опит на Светлана да сложи в чиниите им поне малко зеленчуци. Гледах тези две момиченца и неволно се замислих за Мая и Марайке, двете дъщери, за които винаги съм мечтала, и изведнъж ми стана кристално ясно какъв страхотен, необикновен мъж беше Йешуа. Не само защото умееше да лекува чудодейно, не заради особения му аква джогинг, не, той беше първият мъж, който искаше да създаде семейство с мен и е, когото и аз исках да създам семейство. Когато имах връзка е Марк, аз бях тази, която копнееше за семейство, докато неговите схващания за децата бяха сходни с възгледите му за моногамията. В годините, прекарани със Свен, той настояваше за семейство, докато аз стриктно следях броя на противозачатъчните хапчета в опаковката. Но сега си дадох сметка, че най-неподходящият от всички мъже, в които бих могла да се влюбя, се бе оказал правилният.