— Събирайте не земни съкровища, а събирайте небесни съкровища, понеже твоето съкровище е там, където е и сърцето ти.
Докато казваше това, очите му бяха пълни с любов към хората. И аз изведнъж разбрах какво е било това, което Мария Магдалена му е казала някога. Сигурно са били думите…
— Колко време да те чакам да дойдеш!
Не, това не бяха нейни думи.
— Сега ще повикаш ли целия си ангелски сонм, за да помогнат да се справим?
Естествено, че и това не е казала.
Обърнах се и видях на една маса да седи черна жена, която с наслада отпиваше от своето еспресо и гледаше подигравателно Йешуа. Тя приличаше на Алиша Кийс, от която Ката беше във възторг. Ката? Нима това там горе беше тя… не, това не може… това не бива да е истина!
— Отдавна не сме се виждали, Исус — каза соул дивата, която естествено не беше никаква соул дива.
— За последно се видяхме в Юдейската пустиня, когато ти се опитваше да ме изкушиш — отговори Йешуа на жената.
— Но ти се оказа дяволски костелив орех — ухили се Алиша, щракна с пръсти и се превърна в отвратително червено създание с рога и копита, като герой от куклен театър… ако го е измислил Стивън Кинг.
— Скоти?
— Да, капитане?
— И аз напускам.
— Какво ще кажете двамата с вас да станем земеделци?
— Великолепна идея, Скоти, великолепна идея.
Аз цялата се разтреперих, носът ми се изпълни с остра миризма на сяра, а пушекът лютеше на очите ми, но Йешуа дори не мигна. Сатаната с жест го покани да седне на масата. Но Йешуа остана прав, само даде знак на Гавраил да ни изведе извън полесражението. Семейството ми, Светлана и децата побързаха да последват пастора, но аз останах на мястото си. Гавраил изтича към мен, хвана ръката ми и понечи да ме дръпне, но аз само казах:
— Нима да го изоставя.
За първи път Гавраил се усмихна гордо:
— Бях несправедлив към теб.
После изведе другите колкото се може по-бързо. На кървавочервения Мефистофел му беше все тая, явно беше сигурен, че рано или късно ще победи всички. Той се обърна към Йешуа и рече:
— Настъпи твоето време да се бориш. Войната започна.
За да илюстрира казаното, той посочи хаоса в малентската пешеходна зона, при което с отвратителната си опашка поднесе към устата си чашата с еспресо.
— Няма да се боря — отвърна Исус.
— Ти… ти няма да се включиш във финалната битка? — сатаната смаяно побутна встрани кафето си.
— Няма — отговори кротко, но твърдо Йешуа.
— Пак пробутваш номера с „Подавам и другата си буза“, а? — сатаната се опита да запази самообладание, тъй като се беше надявал на битка — и отказът на Йешуа го обърка.
— Бих се изразил по друг начин, но относно смисъла на думите ти, имаш право — съгласи се Йешуа.
Сатаната беше разколебан и аз трепетно се надявах той да е толкова объркан, че ей сега да вземе да прекрати целия този хаос… където няма противник, не може да се води война, нали?
Но сатаната се усмихна злобно, както само повелителят на ада може да се усмихне:
— Щом като е тъй, скъпи ми Исус, ще те унищожа и без да се съпротивляваш.
Ау, Боже, това с „обърни и другата буза“, изглежда невинаги сработва!
— Елате При Мен! — извика сатаната към небето и четиримата ездачи се спуснаха към нас, възседнали пламтящите си коне. Сега, когато се приземиха, най-после познах лицата им… единият от тях беше новият свещеник?
Другият беше… Свен???
Както и… Ката??????
А четвъртият ездач приличаше на мен.
Спрях да се питам какво означава всичко това. Бяха ми свършили въпросителните.
Ездачите препускаха от небето към пешеходната зона и тяхното намерение беше ясно: искаха да погубят Исус.
Ездачите се приземиха току пред краката ни. Конете пръхтяха, от ноздрите им излизаше адски огън и заедно с остатъка от сяра, която след преобразяването на сатаната още се носеше във въздуха, всичко това предизвикваше ужасно зловоние. Свен и новият свещеник видимо се радваха на предстоящата сеч, те не бяха на себе си от опиянение. За разлика от тях тази, която приличаше на мен, имаше празни студени очи и понеже знаех имената на четиримата апокалиптични ездачи и бях в състояние логично да ги комбинирам, установих: това е Смъртта. Това, че толкова приличаше на мен, по всяка вероятност не беше добра поличба.