Дълбоко натъжена вдигнах поглед към Йешуа.
— Какво ти е? — попита Йешуа и за първи път ми се стори, че долавям в иначе силния му глас нещо като страх.
Прошепнах тихо:
— Нашата свободна воля ни повелява да решаваме в наш ущърб.
— Сега… говориш по-объркано дори и от лудия от Гадара — каза Йешуа, при което започна леко да трепери. Беше ужасно да го гледам как трепери.
— Какво ти каза Мария Магдалена, защо не е можело да изживеете любовта си? — попитах.
Той помълча известно време, спря да трепери и най-накрая отговори с меланхоличен глас:
— Защото моята любов трябва да принадлежи на всички.
— Ето защо никога не бива да умираш — прошепнах едва чуто — не бива да оставаш и с мен.
Той не отвърна нищо на това. Защото бях права. Или по-точно Мария Магдалена е била права.
Никога не е приятно да разбереш, че бившата е била по-умна от теб.
Сега вече Йешуа престана да се бори за общо бъдеще с професия дърводелец. Неговата свободна воля последва предназначението му. И взе решение в наш ущърб.
А моята свободна воля се присъедини към неговата.
Понякога не е приятно, когато хората са на едно мнение.
Ние седяхме безмълвно и за последен път гледахме заедно езерото. Аз се борех със сълзите си, които бяха готови да рукнат. Срещу повечето спечелих, но една дръзка, ужасно напориста сълза, напусна окото ми и капна надолу.
Йешуа докосна с ръка бузата ми и попи сълзата с кротка и нежна целувка.
Спрях да плача.
С тази целувка той беше отнел цялата ми мъка. Също като епилепсията на малката Лиляна.
Исус ме погали още веднъж по бузата и каза:
— Обичам те.
После се стопи в летния ефир.
И аз отново бях сама на мостчето.
Така прекрасно не ме беше напускал никой мъж досега.
Глава 56
Ема Томпсън и Джордж Клуни седяха на пейката край езерото и хранеха патиците. Всеки път, когато някоя от тях изядеше отровен залък хляб от Клуни, Ема съживяваше животното, което много ядосваше Клуни. Но още повече го ядосваше факта, че явно е бил само инструмент в експеримента на Бог.
— Значи — попита най-накрая Клуни, когато забеляза, че губеше дори в борбата за патиците — вече няма да има Страшен съд?
— Човечеството е пораснало — отговори Ема.
— Но като цяло още не е перфектно.
— Никой възрастен не е такъв — подсмихна се Ема.
На Клуни не му беше забавно, през цялото си съществуване той се бе нахъсвал за финалната битка и сега изведнъж смисълът на съществуването му беше изчезнал. Може би така се чувстват всички безработни, които са били готови да продадат душата си, за да придобие животът им смисъл.
— Ти получи това, за което най-много копнееше — каза живо Ема.
— Свободна воля? — сатаната дори не смееше да се надява.
— Да, сега можеш да отпътуваш за самотния южен остров, както винаги си искал.
Клуни се усмихна, изпълнен с облекчение. Сега можеше да живее за себе си и не беше нужно вече да се занимава с тези досадни грехове. Все едно, че Господ му беше подарил своето собствено лично небесно царство.
— Мога ли…? — започна той.
— Не, не можеш да вземеш художничката.
Клуни прехапа устни, после сви рамене, каза „Човек не може да има всичко“ и си тръгна, без да благодари. Той щеше да лети с Лиърджета на калифорнийския губернатор до някакъв екзотичен остров.
Докато сатаната изчезваше, по брега се зададе Исус и седна до Ема Томпсън на пейката.
— А ти, синко, ще се върнеш ли с мен на небето?
— Не — отговори твърдо Йешуа.
— При Мари ли ще останеш? — смая се Ема, но не се разсърди, Исус можеше да се разпорежда със своята свободна воля, както си иска.
— И това няма да направя. Но благодарение на нея разбрах какво трябва да правя сега.