Много от рано жените привличат Иван. Но след като е опитал прелестите на веселите слугини и ужасените селянки, той мечтае за по-изтънчени развлечения. Мисълта за брак го развеселява. Скоро ще навърши седемнайсет години. Висок и слаб, с орлов нос и с лице удължено от кестеняво червеникава брада, той впечатлява своите събеседници с малките си сини, пронизващи и дълбоко хлътнали очи. Дълги кестеняви коси сресани на път падат от двете страни на лицето му, а са подстригани късо на тила. От време на време минава тръпка по твърдите черти на лицето му. Шушука се, че пие много и че алкохолът съсипва нервите му, и без това разклатени от нещастното му детство, прекарано в постоянен срах.
През декември 1546 г. той повиква своя учител по богословие митрополит Макарий и му съобщава, че иска да се ожени. Свещеникът е доволен от почтените намерения след толкова време прекарано в разврат. Но се съмнява, че чуждестранна принцеса ще се съгласи да дойде в страна, където от десет години цари насилие. Той мъдро съветва Иван да не прави опит да се свърже с някой европейски двор, от който би получил груб отказ, а да си потърси руска невеста, като свика според традицията всички девойки от висшите и нисшите благородни семейства, за да избере най-достойната. Това предложение очарова Иван, който за момента няма никакви предпочитания и решава веднага да пристъпи към действие. По негова заповед митрополитът извиква на църковна служба всички боляри, включително и тези, които наскоро са изпаднали в немилост. Всички се стичат, предчувствайки, че става нещо важно. След като отслужва една по-тържествена от обикновена литургия, Макарий събира цялото дворянство в дворцовата зала за приеми, където Иван вече е седнал на трона си. Когато дворяните застават пред него, великият княз става и се обръща към митрополита със следните думи:
„Уповавайки се на Божието милосърдие и на покровителството на светците, закрилници на Русия и с твоята благословия, Отче, реших да си избера съпруга. Отначало мислех да си потърся невеста от чужбина. Но след като разсъдих зряло се отказах от това намерение. Аз останах без родители от най-ранно детство, израснах като сирак и е възможно моят характер да не схожда с характера на една чужденка. Та може ли такъв съюз да бъде щастлив? Ето защо искам да си намеря съпруга в Русия, по волята на Бога и с вашата благословия, отче!“
Митрополитът, който вероятно е знаел съдържанието на това слово, преди да бъде произнесено, му отговаря кротко и ведро: „Княже, самият Бог навярно ти е внушил едно толкова благоприятно за народа ти намерение. Благославям го от името на небесния ни Отец.“ Болярите, „разчувствани до сълзи“ според хрониста, приветстват господаря си и се целуват. Доволни са, че Иван е решил да се ожени за рускиня. Националната им гордост е приятно поласкана. Освен това всеки от тях има дъщеря, племенница или братовчедка, която с малко късмет би могла да привлече вниманието на княза, а това би облагодетелствало цялото семейство. Всеки присъстващ вече тъче мислено златните нишки на брачния блян. Те се готвят да се разотидат, за да известят голямата новина на семействата си, но Иван ги спира с един жест. Той не е казал всичко. Друга мечта изпълва сърцето му: преди да се ожени, иска да бъде коронясан за цар. Той известява тази идея с висок и ясен глас. Болярите си разменят учудени погледи: велик княз или цар, каква е разликата? За Иван тя съществува и той дълго е обмислял този въпрос. Светите книги, преведени на старославянски, назовават така царете на Юдея, Вавилон и Асирия и дори римските императори. В тях пише за „цар Давид“, „цар Аусериус“, „цар Юлий Цезар“, „цар Август“. За Иван титлата „цар“ е окичена с престижа на Библията, на Римската империя, на Византия. Този, който я носи, е наследник на античния Рим и на Новия византийски Рим. Той е глава на Третия Рим, чието могъщество трябва да надмине могъществото на другите два. Благодарение на него, Иван, и на наследниците му, Москва ще измести Константинопол, Московското княжество ще стане „шестата империя“, за която се говори в Апокалипсиса. Впрочем, според едно родословно дърво набързо скалъпено за нуждите на делото, Иван е пряк потомък на римския император Август. Според тази легенда Август разделил света между най-близките си роднини и дал на брат си Прус (или Прусус) земите в поречието на Висла и Неман. Следователно Рюрик, праотецът на московската династия, бил естествен наследник на Прус, брата на основателя на Римската империя. И така руската владетелска традиция не е прекъсвана още от началото на християнската ера. Това старшинство ще осигури на новия цар неоспоримо предимство пред другите европейски царе и принцове. Потеклото му доказва, че е най-великият от великите. В утрешния свят по божията воля всичко ще се подчини на Москва. И именно той, цар Иван IV, ще положи началото на това обширно движение за славянска хегемония. Последното той не каза, защото аудиторията му няма да може да го разбере. Но Макарий знае за тази имперска мечта и я одобрява. След кратко колебание, болярите приветстват и второто начинание на младия си господар. Важното е не, че иска да стане цар, а че иска да си избере съпруга измежду техните девици.