Церемонията по коронацията се извършва на 16 януари 1547 г. в Москва. Предвождан от изповедника си, който държи в едната си ръка разпятие, а с другата ръси присъстващите със светена вода, Иван излиза от двореца и под звъна на камбаните се отправя към Успенския събор. Следват го брат му Юрий и царедворците, които си съперничат по пищност на облеклото. Река от брокат, злато и скъпоценни камъни се излива в храма и бавно върви към митрополит Макарий, архиепископи, епископи и молещи се. Невидим хор пее прочувствено и гръмогласно: „Многая лета, многая лета!“ Митрополитът благославя владетеля и го повежда към подиум с дванадесет стъпала, на който са поставени две кресла, покрити със златотъкано сукно. Иван и митрополитът сядат един до друг. Царските атрибути са поставени на стойка пред подиума. Митрополитът още веднъж благославя монарха, поставя на главата му короната — или по-скоро шапката на Мономах[2] — и му подава скиптъра и глобуса, молейки на глас Всевишния да даде на „този нов Давид“ силата на Светия Дух. „Дай му дълъг живот, продължава той. Постави го на трона на справедливостта, укрепи ръката му и постави под властта му всички варварски народи.“ Пред поданиците си Иван е наречен „Свещен цар, коронясан от Бога, самодържец всерусийски“. В края на церемонията свещениците продължават да пеят:
„Многая лета на благородния, добрия, почтения, богоугодния велик княз на Владимир и Москва, цар и всерусийски самодържец!“
След като приема поздравленията на духовенството и на сановниците, Иван присъства на литургията. Службата продължава четири часа. Но младият цар не изпитва никаква умора. Напротив, блясъкът на коронацията още повече го въодушевява. Той вече се чувства неуязвим както от страна на болярите и народа така и свише (Бог го е ръкоположил). Преди неговата коронация в Русия е имало само още една, и то на Димитрий, внука на Иван III, който въобще не е царувал[3]. За организирането на тези изключителни тържества, придворните са преровили архивите и възпроизвели всички детайли на древновизантийския ритуал. Най-сетне Иван поема пътя към двореца по килим от кадифе и дамаска. Зад него върви брат му Юрий, който от време на време хвърля над главата на новокоронования владетел златни монети. Взема ги от съд, носен от Михаил Глински. При преминаването им народът пада мълчаливо на колене и се кръсти. Когато процесията се оттегля, простолюдието се втурва шумно в църквата и разкъсва покривалото на трона, защото всеки иска да отнесе спомен от този тържествен ден.
С пристигането си в двореца Иван изпраща на Йоасаф, гръцкия патриарх в Константинопол, писмо, с което го моли да благослови коронацията му. Тази скъпо платена инвеститура, ще закъснее доста време. Едва в 1561 г. патриархът ще я даде, след като получи трикратния размер на уговорената сума. Хартата, която утвърждава Иван като цар е подписана от трийсет и шест гръцки митрополити и епископи. Но сред тях само два подписа са автентични, този на Йоасаф и на неговия викарий: другите са подправени от писаря Фанар, натоварен да състави документа.
Впрочем за Иван отговорът на патриарх Йоасаф е само една формалност. Благословията на митрополит Макарий му стига, за да се счита занапред като пазител на Божията воля. По време на коронацията висшето духовенство е поздравило в негово лице господаря на всичко, което диша на руска земя и радетеля за истинската вяра. В сравнение със Свещената римска империя на Карл V, с Франция на Анри II, и Англия на Хенри VIII, всички тези страни, които се отварят за протестантското влияние, той се явява като главен защитник на православната вяра. Москва става духовна столица на Гръцката църква, чиято свобода е застрашена от турците в Константинопол.