За да замести тези лоши служители на своята слава, той създава нов тип съвет Избранная Рада (Избран съвет), съставен от членове на аристокрацията и духовенството, известни със своята мъдрост, умереност и преданост. Сред тях са московският митрополит Макарий, който се е възстановил след злополуката, Алексей Адашев, княз Андрей Курбски… В това събрание имат надмощие двама души: Макарий, най-образованият човек в Русия, автор на редица религиозни и исторически съчинения, и Силвестър, озареният проповедник, който се осмелява да говори на царя като на най-обикновен каещ се грешник. Този скромен по произход поп печели толкова силно влияние върху своя владетел като го заплашва с небесния гняв, че скоро е натоварен с управлението на църковните и гражданските дела. Те всички минават през него и всеки величае многобройните му способности. Край него се откроява личността на един млад дворянин, превъзходен служител, с приятна външност и остър ум, Алексей Адашев. Преди той е бил един от служителите, обслужващи покоите на царя, приготвял постелята му. Сега по волята на Иван и с благословията на Макарий и Силвестър той става съветник и дори довереник на царя. Хронистите от онова време го сравняват с „небесен ангел“ и хвалят чистотата на неговите помисли и чувствителността му. „Склонен да върши добро без никакви долни подбуди, пише Карамзин, той е потърсил благосклонността на Иван заради интересите на родината си, а не за собствено благополучие.“ Андрей Курбски твърди, че със своите напътствия Силвестър е събудил в сърцето на царя желание да върши добро, а Адашев му е помогнал да го осъществи. Към тези благотворни влияния се прибавя и това на царица Анастасия. Неведнъж необузданият, двуличен, садистичен и страхлив характер на съпруга й я е изпълвал с безпокойство. Пред него тя се чувства като пред диво животно, което събужда у нея обич, страх и желание да го опитоми. Заради слабостта си тя получава от него, това, което би й отказал, ако беше по-малко уязвима. А освен това двамата често общуват в молитвите си. За нея молитвата изразява вярата й в милосърдия Бог, за него — в Бога на отмъщението. След пожара в Москва и създаването на Радата Иван раздава пари на жертвите от бедствието и нарежда да се възстанови градът. Отвсякъде прииждат работници. Братските градове изпращат икони и реликви, за да заместят унищожените. Москва се превръща в огромна строителна площадка, в която отекват стърженето на триони и удари на брадви. Покриват с пръст покривите на къщите, за да не би искрите от огнищата да ги подпалят отново. Отварят няколко магазина в развалините. Но това не може да заличи ужаса от небесното възмездие. Иван изпитва нужда да възстанови разрушенията на столицата и разрушенията в душата си. Той иска да си възвърне Бога чрез блестящо покаяние и да покаже на народа каква добродетелната страст го възпламенява. Всички руски провинции получават нареждане да изпратят в Москва представители от различни раси и социално положение, за да чуят гласа на царя. Всъщност за тази мисия ще бъдат посочени единствено духовници, боляри и дворяни. Образуваното по този начин през 1550 г. събрание ще бъде наречено Земски събор. Изглежда, че неговата единствена роля е да записва решенията на владетеля. След първото заседание на Земския събор Иван присъства на литургията, моли се и после заедно с всички висши духовници отива на Кремълския площад, почернял от народ
[3]. Там той се спира на Лобное место, където се извършват екзекуциите, близо до вратата на Спасителя. Срещу него стои мълчаливата тълпа. Свещениците произнасят още една молитва и безброй ръце се кръстят сякаш птици прелитат от клон на клон. Когато молитвата свършва, царят взема думата. Младежкият му твърд глас се разнася над главите на присъстващите. Най-напред той се обръща към митрополит Макарий: