[1] Болярски деца (деты боярские) се нарича съсловие, съставено от служители на болярите. — Б.пр. ↑
[2] Цитирано от Карамзин: История на Руската империя. ↑
Трета глава
Цар Иван IV
С всяка изминала година Иван все по-ясно осъзнава докъде се простира неговата империя. Освободено от игото на татарите, княжеството, на което той е велик княз, включва земите от Северна Волга до Днепър и от Арктическия океан до Дон. Отвъд границите на тази все още малка Русия остават тайнствените степи на Сибир, непокорните области по Волга, Астрахан и Крим, Западна Украйна, великото княжество Литва, крайбрежните балтийски страни. Към тези земи Иван хвърля алчни погледи. Неговите предци са превърнали Русия в могъща държава, като са присъединявали под своя флаг всички малки княжества около Москва. Сега на него се пада да довърши бащиното дело като разшири границите на Русия и подчини окончателно болярите.
Отскоро Москва значително се е разраснала. Вече наброява четиринадесет хиляди и петстотин къщи. В центъра на столицата се издига свещената крепост Кремъл. Нейните назъбени крепостни стени пазят църкви, чиито позлатени кубета във форма на луковици блестят на слънцето, княжески замъци и дворци с изумителна украса, дело на гения на няколко италиански архитекти. Наоколо се простира градът с дървени постройки, кичести градини и широки улици, които и най-малкият порой превръща в кални реки. Къщурките на занаятчиите се намират в съседство с богатите жилища на големците, а чудодейните параклиси — с баните. Всички руси, независимо от общественото им положение, ходят един път седмично там да се запарват. На големия площад пред Кремъл между дюкянчетата става шумен пъстроцветен панаир. Фокусници, мечкари и слепи музиканти привличат зяпачите, а те на свой ред привличат джебчиите. Трупат се около продавачите на блини и квас. Сред песните и смеховете избухват и свади. Понякога се стига до ръкопашен бой и тогава стражите грубо се намесват.
На Лобное место писарите гръмогласно известяват наредбите на управниците. Никой не ги слуша. Малко по-далеч палачът налага някой дребен злосторник с камшик. Безчувствени към виковете на измъчваните, пияниците изтрезняват, легнали на голата земя сред тълпата. Минувачите ги прескачат и продължават пътя си, като избягват купчините фъшкии.
През нощта всички входове към Кремъл са преградени с бодливи бариери. Крепостните стени са настръхнали от дулата на топовете. Многобройна стража бди за сигурността на великия княз, който живее там. Също там заседава Думата, болярският съвет. В ниските сводести зали с дебели колони всичко е в червено и златно. Златото блести и по неизброимите икони, които красят църквите, спалните и приемните, както и по дрехите на болярите и съдовете, с които си служат в безкрайните пиршества. Болярите от обкръжението на великия княз са потомци на дворянски родове, получили имения от владетеля и са не по-малко известни от господаря си, откъдето идва и нежеланието им да бъдат управлявани от него. Останалата част от населението се състои от висши служители, търговци, работници и най-вече селяни, чието главно задължение е да изхранват армията. По принцип няма крепостничество. Ако обработват земя, която им принадлежи или принадлежи на трето лице, селяните са господари на собствената си личност и на труда си. Но и в единия и в другия случай те са претоварени с данъци. „Истинските роби“, военнопленници, хора лишени от свобода със съдебно решение или по силата на договор с някой собственик, са относително малко. В тази социална йерархия привилегировано място заемат търговците. Някои от тях натрупват огромен капитал с дръзки сделки. Те не познават Западна Европа и предпочитат да търгуват с Централна Азия и с Далечния изток. Панаирът в Нижни-Новгород посреща чуждестранни купувачи. Руските кервани стигат дори до Пекин. Но най-големите богатства на Русия са в ръцете на Църквата. Огромните владения на духовенството са освободени от данъци. Повече от сто хиляди селяни работят в манастирските земи. Към добивите от земята монасите прибират и приходите от изделията на манифактурата, която покровителстват, от таксите, които събират, от даренията, които се сипят от всички краища. Притиснат от една страна от Църквата, а от друга — от държавата, руският народ като цяло е беден, задлъжнял, поробен. Той е изключително набожен, но неговата вяра се отъждествява с ритуала. Строгото спазване на обредите не се диктува от дълбокото убеждение. За обикновения човек е по-тежко престъпление да не се прекръсти пред иконата, отколкото да открадне от ближния си. Месо се яде три пъти седмично, а сексуалните отношения са забранени в празничните дни и по време на постите. Църквата счита жената за главен пратеник на дявола. Колкото по-красива е тя, толкова по-голямо зло носи. За да се избавят от това зло, я затварят в терем. Прозорците на терема са от волски мехур и гледат към вътрешен двор. Нито един мъж, освен съпруга няма достъп до жената. Нищо не й липсва, освен най-важното: погледа на другите към нея и нейния поглед към другите. Заобиколена е от орляк прислужници. Тя се появява пред гостите на мъжа си само в най-тържествените случаи. Нейният живот е посветен на грижата за господаря-съпруг, молитви и тълкуване на сънища. В по-скромните семейства това очевидно не се спазва строго. Но в случая жената печели свобода, а губи уважение. Тя става първа от всички в къщата и върши цялата домакинска работа до пълна изнемога. „Животът на руските жени е злочест, пише Херберщайн, посланик на Свещената империя, защото мъжете смятат за почтена само тази жена, която живее затворена в къщата си и те я следят така зорко, че тя никога не излиза.“ Забранено й е дори да побъбри с някоя съседка. Но врачките умеят да отварят всички врати. Цялата страна е пропита от суеверие. Във всички класи на обществото се смесват християнство и езичество. И най-незначителните житейски събития приемат пророчески смисъл. Ако ви бучат ушите — някой злослови срещу вас, ако ви сърбят пръстите — пише ви се пътуване, ако патиците кряскат — ще има пожар. Бременните жени дават парче хляб на мечките на скитащите мечкари, за да познаят по ръмженето дали ще родят момиче или момче. Загребват пръст изпод краката на човека, когото искат смъртно да прокълнат, и я хвърлят символично в огъня. В съботата преди Петдесетница танцуват на гробищата. На Велики четвъртък, запалват слама, за да викат духовете на мъртвите. Всичко това обаче не пречи църквите да бъдат пълни с множество, което дълбоко се кланя и широко се кръсти.