И той заповядва на Строганов да върне в най-кратък срок войската, която неразумно е изпратил в Сибир. Но Ермак е вече твърде далеч, за да получи нареждания.
В своето заслепение Иван не подозира, че онези, които нарича разбойници, в този момент завоюват за него цяла империя. С три кървави битки тези неустрашими авантюристи завладяват голяма част от Сибир, от Урал до бреговете на Об и Тобол. Множество сибирски емири, между които Махметкул, са се подчинили на Ермак и са му платили данък. В градовете и селата той е награбил кожи и злато. Господар на огромна територия, признат от всички за предводител на непобедима армия, той уведомява царя и Строганови за своите победи. В писмото си до Иван се изразява задоволство, че неговите клети, прокудени казаци са съумели, „презирайки смъртта“, да присъединят огромна държава към Русия вовеки веков и докато Бог желае да запази този свят. И скромно добавя: „Чакаме заповедите на руските воеводи, на които сме готови да предадем Сибирското царство без никакви условия и да умрем за слава или на ешафода според волята на Бога и на нашия господар.“ Колцо, помощникът на Ермак, макар и осъден на смърт задочно, се наема да занесе това писмо в Москва. Той се хвърля в краката на царя, целува ръката му и подарява от името на Ермак „Сибирското царство“, както и ценни кожи от самур, черна лисица и видра. За първи път от много време Иван разбира, че щастието пак му се е усмихнало. След неуспехите с поляците и шведите, след ужасната смърт на царевича най-сетне слънчев лъч прониква в двореца. Господ вече не се мръщи. Лицето на царя се осветява от победоносен израз. Той прощава на пратеника на Ермак миналите му престъпления, подарява му голяма сума пари и също така възнаграждава Строганови. Всички камбани на Москва бият тържествено. В църквите отслужват благодарствени литургии. В двора, както и по улицата, хора с грейнали от гордост лица повтарят: „Господ изпрати нова империя на Русия!“
Колцо се връща в Сибир с петстотин стрелци. Той носи и две брони, украсени със злато, сребърна чаша и кожух, носен лично от Иван. Всичко това е предназначено за Ермак. Носи и писмо от владетеля, в което той прощава на всички казаци и ги уверява във вечната признателност на Русия. Двама воеводи са натоварени да оглавят от името на царя отнетите от Кучум територии. По този начин още един път Иван спечелва в очите на потомството победа, в която няма никакво участие и която даже отначало не е признал. Но народната почит не забравя и Ермак. Легендата го извисява, до най-великите. Приветстван от певците на былини, бившият разбойник познава славата на откривателите на целини. Впрочем скоро руските войски в Сибир ще загинат от глад и скорбут, Колцо ще бъде убит от засада, а Ермак след едно поражение ще се удави във водите на Иртиш, повлечен от тежестта на бронята, подарена му от Иван. Въпреки тези неуспехи, Сибир ще остане неделима част от Русия. Иван има почти божествено предчувствие за това.
Ето че се е възстановил. Чувства се подмладен и въпреки че е женен за Мария Нагая, мисли отново от време на време за законен брак с британска принцеса. Несъмнено английската плът го привлича. След като високомерната кралица Елизабет го отблъсква, не може ли да му предложи някоя от най-забележителните си поданички? Той излага този проект пред англичанина Джеймс Робъртс, който отскоро замества като негов личен лекар отровителя Елисей Бомелиус, умрял при изтезания. Нещо повече, натоварва като свой пълномощник собствения си тъст Афанасий Нагой, излекуван от мъченията, да разпита Джеймс Робъртс по този повод. Без да мигне, Афанасий Нагой изслушва списъка на всички жени от благородно потекло, неомъжени или вдовици, които биха могли да заместят дъщеря му в ложето на монарха. В крайна сметка лекарят посочва най-добрата по негово мнение кандидатка: Мери Хастингс, дъщеря на лорд Хънтингтън и племенничка на Нейно Величество английската кралица. Иван незабавно изпраща в Лондон Фьодор Писемски, дворянин от Думата, натоварен с двойна мисия: да сключи съюзен договор с Англия и, да се осведоми за Мери Хастингс. Според писмените указания, които е получил, Писемски трябва да предаде тайно на кралицата брачните намерения на царя, да се срещне с девойката, да поиска портрета й, „нарисуван върху дърво или хартия“, да разгледа „дали е висока, пълна и бяла“, да я предупреди, че ще бъде покръстена в православната вяра, да я убеди, че ще получи имения, и ако направи възражение, че царят вече е женен, да й отговори, че тъй като настоящата съпруга на владетеля е обикновена болярска дъщеря, може лесно да бъде отпратена. В замяна на този ласкателен брак с племенничката на кралицата, Иван иска Англия да му помогне да възобнови войната срещу Полша.