Писемски пристига в Лондон на 16 септември 1582 г. заедно с лекаря Джеймс Робъртс. Но трябва да чака до 4 ноември кралицата да го приеме в Уиндзор в присъствието на лордовете, перовете, дворцовите сановници и пълномощниците на Английската компания. Тя приема писмото и подаръците на царя много благосклонно и пита за неговото здраве, съжалява за смъртта на царевича, изказва желание да види някой ден със собствените си очи своя „добър брат“ и с тревога иска да разбере дали в Русия най-сетне цари спокойствие. Посланикът безочливо я убеждава, че в страната му вече няма никакви бунтове и че „престъпниците със своето покаяние са издействали милосърдието на царя, който им е простил“.
На 18 декември 1582 г. преговорите започват. Писемски предлага таен военен съюз срещу Полша, а министрите на Елизабет му възразяват, че войната между двете страни е приключила и че папата се хвали, че е помирил воюващите. Хванат натясно, Писемски се провиква:
„Папата може да казва каквото си иска: нашият цар познава най-добре своите приятели и своите врагове!“
Няколко дни по-късно Елизабет го приема в присъствието на Джеймс Робъртс, който служи за преводач, за да говорят за „тайното дело“. Като уверява, че би била щастлива от евентуална роднинска връзка с царя, тя заявява, че Мери Хастингс, която има забележителни морални качества, може да не се хареса на един принц, „известен като любител на красотата“. „Впрочем, добавя кралицата, тя наскоро бе болна от дребна шарка и аз не мога да допусна да я видите в това състояние, нито ще позволя художник да направи неин портрет, докато лицето й е зачервено и покрито с белезите на тази болест“. Но тъй като посланикът настоява, казвайки, че в преценката си ще вземе под внимание това временно увреждане на прелестите на избраницата, Елизабет обещава да удовлетвори искането му веднага щом стане възможно Мери Хастингс да се покаже. В действителност дъщерята на Хенри VIII, който има в актива си шест съпруги, не може да се сърди на царя, че търси девета съпруга, докато все още е женен. Но тя желае преди това Русия да отстъпи с договор на Англия монопола над цялата своя външна търговия. Нетърпелив да види осъществяването на брачния проект, Писемски се хваща за формата на документа, изисква царят да бъде назован не „братовчед“, а „брат“ на кралицата, и в крайна сметка отстъпва по същество. След това висш сановник му съобщава, че Елизабет незабавно ще му даде прощална аудиенция. Горкият Писемски е стъписан и възкликва: „Ами въпросът за брака?“ В отговор висшият сановник разгръща няколко вестника, които оповестяват голяма новина за Русия: на 19 октомври Мария Нагая е дарила царя със здрав син на име Димитрий[2]. Точно както е отрекъл мира с Полша, Писемски опровергава това злополучно съобщение. „Коварни люде са измислили тази басня, казва той, за да прекъснат преговорите относно един толкова благоприятен и за Англия и за Русия брак. Кралицата трябва да вярва само на писмото на царя и на моите твърдения!“ В действителност дълбоко в себе си не се и съмнява, че информацията е точна. Но той познава царя и знае, че раждането няма да му попречи да прогони съпругата си, за да се ожени за племенничката на Елизабет. Прави нов опит да говори с кралицата, която загрижена за интересите на британската търговия, най-сетне се съгласява да му уреди среща с Мери Хастингс.
На 18 май 1583 г. Писемски, придружен от Джеймс Робъртс, е приет в извънградската резиденция на лорд-канцлера Томас Бромли. В градината са поднесени разхладителни напитки. След малко група жени се появява на алеята. Между лейди Бромли и лейди Хънтингтън пристъпва тази, която пратеникът вече нарича „годеницата на царя“. „Ето я, шепне лорд Бромли, можете да я гледате колкото си искате. Кралицата пожела Мери да ви бъде показана на открито, а не под мрачния свод на някой апартамент“. Разтревожен от важността на преценката, която се очаква от него, русинът широко отваря очи. Лорд Бромли го кани на разходка из градината и прави така, че те неколкократно да срещнат трите жени. Всеки път Писемски поздравява Мери, която му отговаря с реверанс. Когато тя окончателно се оттегля, лорд Бромли пита: „Добре ли я разгледахте?“ „Следвах наставленията“, отговаря Писемски с военна строгост. И пише в доклада си до царя:
„Принцеса Хунтинкс (sic), Мария Хантис (sic), е висока, слаба, с бяла кожа; има сини очи, руса коса, прав нос и дълги и тънки пръсти на ръцете“.