Драгни Ама Тодорка нали е хубавелка?
Михо. Ух! Моята Стоянка е по-хубава…
Драгни Твоята Стоянка! Та по-грозна и по-лошева жена има ли на света?
Михо (сърдито). Само това не ща да хортуваш, чуваш ли?
Драгни (насмешливо). Я го гледай!… Или откогато те би хубаво, твоята Стоянка зе да ти се показва хубавелка?
Михо (още по-сърдито). Драгне! Виждаш ли? (Удря меча си с ръка.)
Драгни (мери го с ръка). Ух, Михо!
Михо (изтеглюва до половина меча си).
ЯВЛЕНИЕ Х
Прежните и Исак.
Исак (влиза бързешком). Я гледай! Че какво е това? Тъй ли тряба да правят двама другари?
Драгни. А че на! Вижда ме такъв и без меч, та се наема… Я да имах и аз като него меч, че… (Въздиша.)
Михо (пъхва меча си). Аз само тъй… за да не ме закача…
Исак. Добре, добре… и двамата сте прави. Още намерили и де да се карат! Хаде си идете оттука и недейте се кара, че — срамота е! В царски палати живейте, царски хора сте…
Михо и Драгни отиват си мълчешката един подир друг.
ЯВЛЕНИЕ XI
Исак сам.
Исак (ухилен). Ето де била най-умната и най-вярната политика: да позагатваш нещо си на глупи хора и да подслушваш. Хеле това последното — много хубаво нещо било! Я гледай мой Драгни… Аз само му казах, че ще отидем с него в Цариград и че там ще го направя големец, а той доде докарал работата! Хубаво! (Смее се.) Отсега нататък ще начене да се шепне и хортува за Иванковото възцарявание и дору това шепнене стигне до ушите на велможите и царя, то ще се обърне на таквоз, щото никой нищо не ще да отбира. Много хубаво! Рибата се лови най-много, когато водата е мътна… (Мисли.) А! Ще видите вие как се надвива Исак, как се зема той роб… (Мисли пак. Ухилен.) А че хубаво ли стана пък с Иванка я! Сиромахът! Той сам не знае какво се върши с него. Властолюбието го е завзело вече съвършено; той се мъчи, не може вече да търпи, иска му се да се залови здравата, но не знае още как по-добре да го направи, страхува се още и се мъчи да се крие (смее се с глас), да се крие и от мене! Е-хе, Иванко! Още при първо виждане те познах аз. Огънят ти е добре подпален и за тебе вече няма връщане. Ти тряба да вървиш напред и ще вървиш (с присмех клюма глава) — бъди уверен! И Тодорка я бива: как умно постъпи тя с него! (Разтрива ръце.) Работата върви много добре! Хубаво! Хубаво!… Алексей тряба до земята да ми се кланя, тряба краката ми да целува. Какво! Загине ли Асен, не загине ли, стане ли Тодорка царица, не стане ли, но междуособието в България и опропастяването на това проклето царство е вярно като очите ми!… Хубаво! Много хубаво! (Със задоволение разтрива ръце и си отива.)
Действие втора
Сцена първа
Иванковите палати.
ЯВЛЕНИЕ I
Иванко, Симо, Добрин, Милко и други велможи. Всички, освен Иванка, който стои умисленичък, дигнали чаши и пеят:
Пият
Добрин (слага чашата). Ех! Моята кръв се подмладява… (Разтрива ръце.) Ще скачаме ли пак по гръцките полета, Симо?
Симо (слага и той чаша). И вярвай ми, че нито един от младите не ще може да ни надмине… нито Иванко. (Обръща се към Иванка.) Ами ти защо си се умислил? Или ни свика на гости, за да те гледаме умислен?
Иванко (малко смутен). Не… само тъй… (Зема чаша.) За здравието на мойте другари! (Изпива я изведнъж.)
Симо Е така е!…
Добрин (дига чаша). Да живее Иванко, нашият славен войвода! (Пие)