Всички. Да живее! (Пият.)
Милко (зема чаша). Велможи! Днешното веселие ми напомнюва бойното поле и победите над враговете ни. Да живеят българските юнаци! (Пие.)
Всички. Да живеят! (Пият.)
Добрин Първият между юнаците е Иванко. Той е честта и славата на българското царство. За твое здраве, Иванко! (Пие.)
Всички. Да живее Иванко! (Пият.)
Иванко. Благодаря ви, другари! Вашата обич ме прави най-честит на света. Царят ме обсипва с милостиците си и вярвайте, че колкото са скъпи и желателни за мене тези милости, толкова скъпа и желателна за мене е и вашата обич. Дано дадеше господ винаги да се ползувам от тая любов, винаги да бъда достоен за нея!
Всички Да живее Иванко!
Иванко (покланя се и излиза).
ЯВЛЕНИЕ II
Прежните без Иванка.
Добрин. Да живее! Много е добър! (Пие и си чисти устата.)
Симо. Добър е той — добър и юнак, затова никой нищо не може каза, — но той е умислен, забелязваш ли ти?
Добрин (махва с ръка). Младини!… Нима ти не се позамислюваше за нещо, когато беше млад?
Симо. Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си? Пази, боже!
Добрин. Остави ти сега туй…
Симо. Отдавна аз забележвам това у Иванка. И защо? Като какви грозни мисли могат да безпокоят Иванка? Той има почит от царя и от всички; обичат го всички и му се радват. Какво му гризе сърцето, че не му дава мира и когато седне да се повесели? На, и сега — умислен стои и умислен си отиде и ни остави…
Милко. Е, ваша светлост, тъй ви се струва…
Симо (клати глава). Никак не ми допада това: аз ви казвам правичката…
Добрин (пие). Да ви кажа ли аз? Виното много хубаво! Хлъзга се като масло и се разлива по жилите ти, та те кара като млад да подскачаш. (Налива сам и подава на Сима.) Вземи, Симо, и да видиш: прилича на онова, що го пихме в Одрин, помниш?
Симо. Пий ти, мене не ми се пие. (Отива настраиа.)
Добрин. Хубаво каза. Наздраве! (Пие.) Наистина казвам, виното е същото онова.
Милко. Що го пихме в Одрин след битката ли?
Добрин. Че битка ли беше!… Туй, гърците, и тях ги бивало понякогаж.
Милко. Ама при Серес — съвсем я бяха забъркали. (Смее се.)
Добрин. Не думай, че и там ги биваше, но добре, че навреме пристигнаха царят и Иванко.
Милко. Да пием за тяхното здраве.
Добрин (зема чаша). Много хубаво каза. Да ти кажа, ти, Милко, много ми се допадаш. Аз обичам да бъдеш ти с мене и в бойното поле, и на веселие. Да пием! Вземи и ти, Симо. (Подава на Сима и сам пие.)
Всички. Да живее царят и Иванко! (Пият, запяват „вино, вино!“ и си отиват освен Сима и един от велможите.)
ЯВЛЕНИЕ III
Симо и Велможата.
Симо (дърпа Велможата изотзад) Я поостани малко…
Велможата. Какво е?
Симо. Как ти се струва?
Велможата. За кое питаш?
Симо. Е това е, дето виждаш и чуваш тук.
Велможата. Твърде добре…
Исак. (показви се, чисти потта от челото си и подслушва).
Симо. Да ти кажа правичката, мене никак не ми се допадат тези гощавания и викания „Да живее Иванко! Да живее Иванко!“ Та и неговото умислювание н’ам как ми се показва тъй… Ти какво ще речеш?
Велможата. Ех, Симо! Много работи не ни се допадат и ни се показват н’ам как, ама — гледай си работата…
Симо (клати глава). Но не е добро това, брате, не е…
Велможата. Знаеш ли какво? В такива работи най-доброто — да се потайваш.
Симо. Да се потайваш! Как да се потайваш? Да се потайваш, когато може да има опасност за царя, за царството!… Разбираш ли, че на таквоз мирише работата? Да се потайваш? Та затова ли сме проливали толкова кръв? Затова ли сме търпели толкова мъки, труд, безпокойства? Затова ли сме доживели до бели косми?
Велможата (безпокойно). Ти не викай така, Симо че може да те чуе някой и тогава думите ти бог знае какво смущение ще направят… (Огледва се настрани.)
Исак (подръпва се и се поскрива).
Симо. Не, брате, не! Тряба добре да се внимава, та ако има опасност, мерки да се вземат. Иванковото умислювание…
Велможата (махва с ръка). Остави се!… (Тръгнува да си отива.)